събота, 27 януари 2007 г.

Лошата среща на големите очаквания и шантавата реалност

Много много неприятно. Имаш големи очаквания, които в повечето случаи не се сбъдват. И ти е криво. Дали гаджето ен ти е звъннало по телефона, искал си да ходиш на караоке или е нещо по-голямо. Важно е, че човек колкото и да се опитва винаги има очаквания. Или почти винаги. Странно животно са тези луди мисли. Уж само препускат през главата ти, а те карат да се съмняваш дали нещата са станали по план. Честно да си призная четох "Големите надежди" на Дикенс /отдавна беше или май не чак толкова/ и се надявах, че поне там ще намеря отговор. За съжаление освен въпроси друго не изрових. Продължавам да имам невъзможните очаквания, защото живея в невъзможен свят. Хората не се съобразяват с нищо освен себе си, самолетите продължават да прелитат.....а в съзнанието ми се набива Итън Хоук от едноименния филм/много добър филм между другото/, но дори той с престъпно увлекателната си брадичка не откри как да надмогне вътрешната борба между щастието от реалността и нещастието на фикцията. Разбира се печели мадамата, но аз как да спечеля нервите и страховете си....
Сещам се, че дори не можах да прочета последните 20 страници на "ПОлет над кукувиче гнездо". Пак заради ужасните очаквания. А те в случая са малко стряскащи. Казвам страх и почти го мисля, защото книгата е емблематична и би могла да убие всичкия детски ентусиазъм в скътания ми оптимизъм. СИгурно някой ден ще надмогна тегобните очаквания и ще разгърна книжката до края, но със сигурност няма да е днес. Докато има утре съм спокойна.

сряда, 24 януари 2007 г.

Наистина ли краят е ново начало


Днес си завърших курсовата по Народопсихология. Какъв кеф само. И се замислих колко приятно е да завършиш нещо, което си творил много дълго време и те е тормозило дори в просъницата ти. И колко тъжно е да се разделяш с книгите. Онези-готините, които си чел денонощно и заради които тялото ти се схваща в различни необикновени пози. Или поне се е схващало...Затваряш корицата и никога повече не влизаш в този свят. Обратен билет няма. Защото и да прочетеш книгата втори път светът няма да е толкова очарователен - просто няма да е нов. Пък и реалния свят има много много повече недостатъци от фикционалния независимо дали четеш реализма на Алиенде или преиначената действителност на Ричард Бах.
Наскоро започнах отново да излизам с един сатр приятел. и той ми каза, че не чете книги защото въображението му е толквоа силно, че не му позволява да се съсредоточва. Стана ми странно. Аз ли съм от старата гвардия на романтиците не можах да установя, но като хвана хубава книга аз забравям ума, дума, че и света наоколо...Но явно хора всякакви, а нрави още повече...така че бягам към свободата си защото вече нямам курсова по Народопсихология и мога да чета до насита...:) Смайл и четете книжки, за да се радвате на завръщанията
Powered By Blogger