За пеенето по улиците и други феномени

На работа съм. В събота. Кошмар. Е не съвсем. Всъщност е интересно. Ходих на концерт. По задължение. И даже и с цветя се сдобих - откраднати. И сеприбирам. В красивия слънчев ден. В който вскеи е тръгнал нанякъде, но не се сеща да се порадва на времето, като ходи пеша. Аз пък да. Нали съм си досетливичка. ВЪрвя и слушам музика сред бездарната симофния от шума на колите. Никой не ме чува. Дори почти не ме виждат. ЗАпочвам да си пея. Има такива песни. И настроения, Които те провокират. Усмивки и щастие от хубавото време, цветята в ръцете ми и музиката в ушите ми.
Два часа по-късно се оказва, че не съм била съвсем невидима. Един приятел е минавал в същото време с колата. Видял ме е. Видял е, че не само не чувам, но и пея с МП3-ката. Предполагам, че е предпочел да не прекъсва щастливия порив. все пак недвусмислено съм му отговорила на незададения въпрос "Как си". ТАка, че....защо да говорим. Оставете съществото ви да говори. Онова - скритото. Защото то е истинско и понякога е по-категорично и пров от самите вас.

За едно странно предложение

Ставам с полуотворено око...Гледах Формула 1, но веднага след края и ПОБЕДАТА НА КИМИ мозъчето пак заспа. Механично натискане на бутончето. На компютъра, разбира се. Механичното влизане в пощата. И - какво ли има там? Писмо от непознат. Безрасъдно и почти глупаво като типична есетествена блондинка отварям писмото и?
Това ще видите в следващия епизод.....Ха ха . Не споко.
Там имамше предложение за женитба с текст:
Predlozhenie za angazhiment, brak Navyn
sys men v Paris, otgovor ako e interesuvan
na anglijski ezik, frenski, ispanski, germanski,
az ne govorja bylgarin (kirillicheskij)
i avtomatichen onlajn translator no
to ne e syvyrsheno .. .

Roberto (Paris)
Мммммда. Определено не е съвършен този преводач. но нещо несъвършена ми се струва и системата. Да си търсиш жена сред майли на непознати? Разбирам за гадже - за единия секс се предполага. Ама жена? Или аз съм се побъркала вече или съм останал старомодна като за миналия век. В днешно време ако човек на моите години се ожени с облекчение въздъхваме, когато разберем, че просто булката е бременна. Защо ли? Ами и аз се питам. Какво пък му е толкова ненормалното да се жениш на 20? Какво въобще му е странното да се жениш (напоследък всички го правят). Как епохата се отразява на подобни ценности. Та в днешно време дори баба ми е стигнала до максимата - да поживеят заедно, да си видят кусурите пък тогава ако не се избият - да се женят. Май нещо сме си се чалнали. И то как да не се чалнеш с тази тотална липса на свободно време.....И от безкрайните редове, написани до тук не разбрахте аз ЗА или ПРОТИВ брака съм, нали? Защото няма как да ви кажа. прото защото досега не съм срещнала мъж, който да не се уплаши от сериозните връзки. ОООоооо я стига генерализации. Посмейте се на маила и ако обичате безкрайно човека до вас - женете се. Животът е кратък, особено, когато нямаш и грам свободно време :)