Малко позакъсняло валентинско послание

Обичам те! Понякога си толкова силен...., че чак нагарча. Друг път сладостта ти ме удавя в сос от баклава. Когато докоснеш устните ми тялото ми сякаш оживява. Отровените в ежедневието мисли се разбягват като уплашени деца и оставаш само ти...И насладата! Тази безсрамна воайорка. Тялото ми се отпуска в твоите ръце, а денят се завръща под лъчите на моята усмивка. Не мога да ти се наситя, въпреки че ме опияняваш до несвяст. Провокираш ме да говоря смешки, да творя, да правя лудории. Но притворя ли очи...ти вече си си отишъл. Поел си към нечия друга целувка, за да запалиш чужд празник...
Но аз отново ще те призова, ще извикам мистичното ти име, за да ме приютиш в прегръдките си и да ме избавиш от черните гарги в главата ми.
И аз казвам вълшебната дума: Мавруд
......и историята отново се завърта...

Малко магия на прах

Коледа е! Един от най-семейните празници, които трябва да ни върнат към духовната ни същност. Но понякога......се случва празникът да се ограничи до разменянето на подаръци, яденето на маса и досадно бъбрене с роднини за общи неща...А всъщност Коледа е много повече! Тя е в коледните песни, които свири плеърът ни на 10ти Декември или завръщането ни към дизайнерските ни умения, украсявайки елхата....Или дори мистиката да избереш подарък за някой - да преосмислиш кой точно е този човек, какви са неговите интереси, на какво би се зарадвал...и може би по този начин да се опознаеш човека още повече.
Наскоро гледах "Наистина любов". Всички акзваха, че е коледен филм, а аз дори бях забравила кога се развиваше действието....Но самата идея, че любовта под каквато и да е форма ни обгражда във всеки един момент, но магията на коледа ни я припомня специално...Да де, ама това са Щатите. Или Англия. И то на филм!
Нека си помислим - коя е точната рецепта за приятна коледа:
1. Любими хора наоколо! Не канете някого ЗАЩОТО ТРЯБВА...
2. Запалете свещите в коледните свещници, които купувахте за украса!
3. Запалете лампичките на коледното дръвче
и 4. Пригответе огромна доза греяно вино, на което да се любувате в минутите на мързелуване + по желание:
5. Обадете се на любим човек, приятел, роднина. За да ви се обади някой и вие трябва да се обадите. Дори не точно днес. Просто някой ден през годината! Просто така! Запазете магията на Коледа, защото с изключение на подаръците можете да поддържате тази магия всеки ден, винаги, когато пожелаете! Та за кога да подготвя виното?

Вещите и социализма

Вещите. Подвластни ли сме на тях? Наскоро се преместихме в ново жилище. Що неща изхвърлихме. И то половината – неизползвани. Ама така – баба ми до 10 годишна възраст ми подаряваше едни пижами на точки, които е била купила в огромно количество с мисълта «Да има!». Те така си живееха. Ценяха вещите повече от собственото си улеснение и ги обичаха доживот. Няма да забравя нашият килим в хола – баба ми винаги разказваше как, когато го донесли от Чехия(!!!) седнали на него и с часове го милвали – като дете. Защото той бил толкова мек и като стъпищ, потъваш в него. Нея цитирам – не ми се смейте!Или пък безбройните никому непотребни книги, които са били «тежестта» на някой литературен гений. Няма как да не се разсмее човек при вида на детска книжка «Първи срещи с Ленин». Но наистина – вещоманията някак бе обхванала съзнанието на родителите ми, а и най-вече на баба и дядо. Тя го обясняваше с фактът, че преди режима те са нямали нищо – когато се оженили имали една ютия да се огладят и един лиген да се операт. На тяхното поколение режимът бе дал много – възможност да следват в университет, възможност да работят за жилище и кола. Наистина много на фона на следвоенна България. Та баба ми е родена точно между двете войни и познаваше мизерията на войната. За нея социализмът бе повече от спасение от немотията. Това нямане ги бе превърнало във вещолюбители. Ценна бе всяка малка джвъчка и чашка, всяка дреха или каквато и да била придобивка. Сигурно и затова до ден днешен ни предлага съвсем новият комплект чаши, който от 20 години(!!) стои в кутията. Това е и един друг феномен – да пазим вещите за нови. Сякаш ще живеем пет живота и този си е един вид подготвителен. Ние сякаш вече сме се избавили от това. Обличаме новите си дрехи, както се пееше в онази песен и живеем за мига. Но вещите продължават да ни заобикалят и най-вече – да зависим от тях. И въпреки че зависим от тях, ние неминуемо ги приемаме за даденост. Не ми ли вярвате? Оставете GSM-а вкъщи и се разходете един ден. Ще видите – все едно са ви отрязали лявата ръка без да ви кажат. По същият начин приемаме и изобилието в БИЛЛА. И щастливо сме забравили опашките. Аз не помня тези опашки, а едни други – през зимата на 1989, когато хлябът беше скочил безбожно, а татко с дни чакаше за гас на Ладата. Тогава вече наистина нямаше. А тези соц. Опашките никой не можа да ми обясни. Четох и анализите в капитал за икономическият колапс на социализма, и социологически анализи. Но обяснение как една държава, която произвежда ужасно много и разнообразни стоки и изпълнява планът за петилетката за четири години( как се забаравя абсурдността на призива «Хайде всички заедно пет за четири» - винаги ми е звучал като – хайде да си свършим работата през пръсти), може да остави гражданите се с празни магазини и с липса на елементарни стоки. Възможно ли е да си толкова щедър, че да изнасяш всичко и да оставиш съвсем малко на своите граждани. Това винаги ме е изумявало. Сякаш днес ние, за да няма режим на тока в Албания сами да преминем към такъв. Абсолютно безумие. Но е възможно. Мисля си, коментирам с хора живели в това време и не мога да се начудя – как може да се съчетаят от една страна рационални решения с безумни глупости, от друга. И за да го обобщя най-точно – ще използвам думите на авторката от вторият разказ – «Невероятно е как живеехме в абсурда и го съзнавахме, изправени бяхме пред абсурдни проблеми и реагирахме абсурдно....». Нека загърбим абсурда като го опознаем, анализираме, изследваме и по този начин превърнем в история. Защото както един велик режисьор«Нека си спомняме историята, за да нямаме нещастието да я повторим».

Не губете сили.....

Стената।Промените...Горе долу само това чуваме напоследък. Но реално не знаем. Определено не знаем колко не знаем...Хора та от моето поколение не се и интересуват. Стена. Падане. Промени. Криза и преход. Но какво е било преди. Какво е пороило тези промени и как са протекли те. Наскоро говорих с един западногерманец. Той нямаше идея какво точно е представлявал комунизмът и защо е пропаднал като идея. колко ли време трябва да отимине, за да може това да се включи в учебниците по история. И то не субективно представено и с негативна нотка, както има уклон у нас. А абсолютно безпристрасно представяне и анализиране на факти....Искам децата днес да учат тази история. Тя не може да се изтрие с гума. И не е достатъчно да съществува само в спомените на родителите ни. Защото дори там нещата са противоречиви. Едни я сравняваха с България между войните, другите с България след '89. И при двете сравнения позитивите на социализма надделяват. И все пак ние поне заедно сме преживели всичко.
Имам много приятели германци. И те не помнят разделението. не са били свидетели на стената и за тях германия съществува единствено във вида, в който изглежда днес. Но разделението в умовете на по-старото поколение, чувството за отделеност все още броди като призрак над Германия. Имаше дори един професор, който твърдеше, че идентичността на германците поради това е някак объркана. Че войната и годините в разделение е белязала националната им идентичност и тя не може да бъде същата онази идентичност от преди - основана на традиции, национална кухня и древна история...Незнам дали е вярно, но знам че не би ми се искало....Защо трябва да деля хората на източни или западни. Те просто са германци. И мисля че белезите на социализъм в източна германия, както и тук, а дори и в Полша могат само да ни обогатят. Това е едно знание, едни неизживени спомени, едни непознати марки, които само с факта, че са нещо друго, ни обогатяват. Може би не би било зле да го разберем преди да прикрием всички белези за социализма. В Полша, например, той е толкова осезаем и усещаш се в архитектурата, в университетските книжки или общежитията. Там хората просто продължават и нямат потребността да рушат старото за да градят ново - просто го приемат като част от историята и творят редом с него....Цялата разрушителност в нашето съзнание ме дразни. Нека просто го приемем и ще живеем много по-лесно и безболезнено....И ще спестим много време при съграждането на новото. Макар да говоря за архитектура в момента същата максима би мога да се каже и за социалната реформа....а и за какво ли още не. НЕ рушете, а просто съграждайте редом до старото. Добро или лошо то също е история. Не губете сили да го премахвате, а просто го оставете в ръцете на историята....

Урок

Какво е да си доброволец? Каква ли пък е тази сила, която да кара млади хора да жертват свободно време и да правят нещо? Ами.......и аз не знам. Затова пиша това :))) Малко странно, но факт. Не че нещо - просто да си доброволец е усещане. Усещане за колектив, удовлетворение от свършената работа, комуникация, усъвършенстване.
Казват, че трудно се става лидер. трябвало да се родиш такъв или да се научиш да бъдеш। Но според мен и двете са валидни. Откъде знам ли?.....Ето това е отговорът. Освен многобройните приятели, щастието да изпълниш някаква кауза и вътрешното удовлетворение да помогнеш на някого има и още един изключително важен аспект - т.н. soft skills . Общуването е изкуство. Да привлечеш вниманието, да накараш другите да те чуят, да ви последват, да се обосновете правилно....Магии, дарби....ДА бе!!! Просто практика преплетена с опити, грешки и много наблюдение. И най-вече самоанализ... То май самоанализът е в основата на всичко. Дали е любов или урок по логика...ситуациите, в които сме поставени би трябвало да ни учат....но само ако имаме очи да видим урока.
Затова отворете очи, затворете уста и се вслушайте в урока। Кой урок? Ще видите....

Малко еврооптимизъм

For Erasmus students, travellers, expatriates, Europe (with a capital E) is like a new skin, a state of mind - a future? For others, 'EU' is synonymous with misunderstandings, apathy, anger. It's total worth rings up to zero bore. It might be complicated, it may be limited, but the European Union actually affects us: be it regarding illegal internet downloads, milk or SMS prices, GMOs or university graduations. Three words if you're not voting in the European elections between 4 to 7 June 2009: bury, head, sand. Europe is worth the trip to the polls
Повече от това на: http://www.cafebabel.com/eng/
Най-накрая нещо смислено да бъде казано за европейските избори след два дни. много дълго време си казвах, че не ми пука - да, ще гласувам и до там се изчерпва моята заинтересованост. Но започнах да се уморявам да обяснявам на хората, че ЕС е повече от икономическа обвързаност. Това е свобода, която човек усеща, когато започне да пътува, когато започнеш да се забавляваш неповторимо в интернационална компания, когато междукултурният диалог е съвсем непомпозно представен в собствения ти файсбук профил. Затова бе и кампанията Y Vote. Защото ние трябва да сме свободомислещи оптимисти, които да си дават реална сметка за правата си в съюза.....А не да си казват - е то ние сме едни европейци.....Втора категория. На моменти си мисля, че наистина не осъзнаваме колко много сме спечелили, че живеем тук днес. Да - негативи има много, но и позитивите не отстъпват. Затова нека се нсладим на хубавият слънчев ден и отидем да гласуваме с чиста мисъл, оптимизъм и реална представа.....За светлото ни бъдеще, което включва Рим, Париж, Амстердам или.........където там си пожелаеш....

YVote Budapest

Y Vote on Education - Budapest - The funniest home videos are here

Приходи ли ви се? Еми.....да хубаво беше. И аз бях там, и аз се забавлявах. Не научих точно какво ли аха правят в този Европейски парламент. Но вече знам, че младите хора трябва да гласуват! Дали срещу прегръдка, дали срещу балонче....
Остави ти тая работа. Да кажем тук - Будапеща е неописуем град. Романтичен, пълен с изненади и красиви унгарци. Зашушете си ушите, когато отивате и ще сте най-щастливите хора на света. Не за друго - просто езикът ви кара да се питате - на луната ли сте или в Китай :) Иначе с млади хора навсякъде е хубаво. Забавление, алкохол и лудории.....Под крилото на работата. ПЛанове, харти, лекции, AEGEE и бъдещите владетели на света. Приятно е да се забавляваш с такива хора. Някак вдъхновяващо е да усещаш подсъзнателно, че те не само знаят как да се забавляват, но и знаят какво искат и как да го постигнат. Млади хора с активна гражданска позиция, която казва: На нас не ни се играе на дребно. Ние сме европейци и искаме да се възползваме максимално от това.
А ако сте далеч пт предизборната тема - просто се радвайте на филмчето, замислете се доколко образованието е ценност във вашият живот начертайте новите си цели. първо с молив, а после - кой знае???
7 юни 2009 - България избира

Breathtaking

Има неща, които те карат да крещиш от кеф или да говориш бързо, почти със скоростта на светлината. Това не е такова. Напротив. Кара те да оцениш собтвената си тишина. Насладете му се.

Блещукай, блещукай малка звездичке

Както се досещате заглавието е превод на рефрена на една английска детска песничка - twinkle twinkle little star. Коя, обаче, от всички звездички ме е вдъхновила днес? Тази, която щастливите омъжени хора носят на ръката си. Или просто въпросът на коя ръка се носи венчалната хълка? Поводът е по момински забавен - един прекрасен господин :))(Еми полага ни се поне да гледаме, сега) И неговият пръстен, леко наподобяващ халка, носен на дясната ръка. И се замислих. Ляво, дясно.....Знам кое кое е, нищо че съм жена. И си казах на лявата се носи. Ама - защо пък да не проверя. Започнах да разпитвам приятели. Първо питах една германка - и тя гласува за дясната. Но като цяло теса католици и правят всичко на обратно (т.е. кръстят се в обратна посока и т.н.). После попитах най-добрата си приятелка, която е арменка. Тя също притеснена от двупосочното объркване се допита до всезнаещата "мама". Те също гласуваха за дясната, но също с пояснение, че се кръстят на обратно. Добре че е моето прагматично любопитство, за да се запозная с такива любопитни факти. С твърдоглавието на малкия принц продължих достойното за книга на Марко Семов изследване на нравите и обичаите на женените българи. Разпитах най-близките до мен женени - родителите ми. Те без да се заинтересуваха защо питам (чудо невиждано) безмълвно установиха, че и двамата не носят халката си, но по далечни спомени се носела на лявата. До тук 2:1. Но мачът продължава. Допитах се и до най-големият спец, който с последните 3 години ожени цяла североизточна и югозападна България - сестра ми. ТЯ обясняваше, че наското присъствала на разговор на една от младоженките, която обяснявала, че според традицията и годежният пръстен и халката заедно и едновременно се носят на безименният пръст на дясната ръка. Вече почти забравила откъде е тръгнало проучването попитах и един приятел в Скайп. Той, разбира се, не беше и помирисвал сватба, затова се допита до майка си. Тя вещо обсъдила с приятелка, но и те стигнали до извода, че е дясната. За нещастие, докато проучваше моята дилема изпусна началото на мача на Манчестър юн. с Ливъпрул. Та май това си е достатъчна жертва, за края на моето "проучване". Изводът - ако харесвате някой - питайте го дали е женен. Или отидете на църква и питайте свещеника.... :)) Е може да пропуснете нечистите си помисли към.... младият ерген. Все пак трябва да сме чисти в мислите и делата си, особено през пости :)
P.S. Сетих се, че това не е вървото "изследване", което провеждам. В едни други времена бях гледала "Сватбата на най-добрия ми приятел" ис е бях вдъхновила да измъчвам хората с въпроса "Как ядат пържени яйцата - бърнаки, на очи, по панагюрски, с праз....Реакциите бяха доста странни и определено допитването за венчалната халка беше по-лесно и приятно.

Поглед в миналото

Случва ли ви се да погледнете в миналото и да видите нещо за първи път? На мен ми се случва понякога, особено когато чета някой стар текст от гимназията. Неосопоримо е, че тогава съм пишела по-добре, отколкото сега. Доста наивно и сладникаво, но красиво. Днес разчиствах спомените си. Не обичам да изхвърлям неща..Те имат стойност. Огромна. Емоционална. Но новото не обича миналото....Новите мебели и пространства ревнуват от спомените....И ги оставят на пътя. Точно поради такива причина разчиствах онзи шкаф с бумагите....който никога друг път не попада в графата "почистване". И попаднах на любовно есе. Дори незнам за кого е написано. Както Ваня Щерева беше написала - вече не е важно дали любовта е била измислена или имагинерна - тя е на хартията: Ето го и есето - писано преди години....за имагинерната любов, която покрива със захаросана глазура:
Здравей, любима моя тайничке!
Няма те от минути, а вече тъгата ме е обхванала изцяло. искам топлата ти прегръдка, искам дъждовните сълзи навън да отмерват ритмичното ни дишане. Искам грейналото слънце да преобразява света за нас - да живеем заедно в един по ново му красив и чист свят. Искам да усещам дъха ти до ухото си, докато четеш през рамото ми. Знаеш ли - винаги забравям да ти кажа, че обожавам да правиш това. Всъщност толкова много го мразя, но не и когато ти го правиш. Обичам да стоя по детски сгушена в прегръдките ти, докато четеш моите есета. прави ме неописуемо щастлива да лежим на пода, хванати ръка в ръка, за да слушаме ПИФ. Защо не си тук до мен? Защо не ме викаш от терасата да се запозная със смешния снежен човек с огромни обувки?
Знам, че трябва. Знам, че не може да сме всяка минута заедно, но това ме измъчва. Няма смисъл. Аз си седя тук, екипирана за решаване на задачи, и отново мисля само за теб. Помниш ли ак се запознахме, Помниш, разбира се! Толкова бе романтично...разноцветните светкавици, лепнещият студ, затворническата беседка...Сега ми изглежда смешно, но..."Бог пази лудите, пияните и влюбените". пък и нали сме си луди...Да се склрием под чадър на плажа...това вече бе шантава иедя...А сега ти събираш студ, аз оскъдна топлина. И когато отново ни събере съдбата като две неразделни части ще въстановим разчупената хармония. Слушам Слави, лепната на прозореца, за да почувствам дъжда, думите ми се набиват в съзнанието - "раздялата наистина е малка смърт...". Чувствам се мъртва. Не мога да покажа колкот те обичам и ...само се измъчвам, дали ти казах, че те обичам, преди да тръгнеш. Дали казах вълшебните думички 100 или 101 пъти. Заклинанието може и да не се сбъдне...А може би и ти в мимента гледаш залеза. Може би и ти оприличаваш слънчевата палитра на любимата ми прасковено-оранжева рокля. Може би...
Стига толкова минало. Усмивки и плюсчета за положителни мисли :)

За сължите, жените и спама

Това е най-сладкия спам, който съм получавала. насладете му се.

Малко момче попитало майка си,
- Защо плачеш?
- Защото съм жена?, отговорила му тя
-„Не разбирам", казал той.
Неговата майка само го прегърнала и казала
- И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си,
- Защо мама сякаш плаче без причина?
- Всички жени плачат без причина, само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ:
- Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
- Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много. > Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
- Виждаш ли, сине., казал Господ, - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Моля, изпратете това на 5 красиви жени, които днес познавате. Ако го направите, нещо добро ще се случи. Ще подхраните самоуважението на друга жена! Също може да изпратите това на мъже, които искате наистина да разберат цената на жената и защо е толкова различна от останалите. "Какво е днес твоето най-голямо желание?" Аз отговорих:
- Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те, семействата им и приятелите им - те това заслужават! Аз тях много ги обичам." Любовта на Бога е като океан. Можеш да видиш началото, но края - никога. Сега това писмо ще започне своето действие. Ангелите съществуват - това е истина. Но понякога у тях липсват крилата и ние ги наричаме приятели.
Изпрати това писмо до свои приятели и днес вечерта до 00,00 часа ще получиш изненада - новост, която ти желаеш да чуеш. Това не е шега. Някой ще ти позвъни и ще ти каже това, което очакваш. Или ангел ще ти донесе новост в съня ти. Не нарушавай тази верига! Изпрати това писмо на минимум 10 човека, които считаш за ангели.

И малко снимки - моооооои :)

За хората, коелдната украса, изкушението и споделянето. За това да си близък и далечен, да усещаш и да си изтръпнал от усещания, за какво може алкохола и какво не може............малко снимки. Или просто еразъм, нон стоп партита и порастването на хората, развиването на любовта им към самите себе си, към другите, помежду си или....просто просто

Нещо полезно и не-мое

Един прекрасен текст, който си мислех, че съм забравила и почти бях.....и който ме изважда от отговорност да измисля нещо гениално:
Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.
(Авторът е Кърт Вонегът, атекстът е обръщение към студенти в Масачузетския технологичен институт)

За Полша с любов

В началото си мислех да пиша колко неочаквано соц изглежда Полша. Не че съм пропуснала 45 години от историята, но според очакванията ми отпечатъците трябваше да са вече изтрити. Да ама не. ТУк всичко си стои и хората май не се срамуват от това (подобно на нашите глупави главици). Но нещо друго ме впечатли мноого повече и просто си спечели неравностойната борба да присъства тук. Това е начинът, по който се обичат поляците. Толкова красив, толкова детински невинен и толкова....навсякъде.
Ако кажеш Полша на един българин първото, за което той се сеща е полякините по морето. Въпроса е там, че не само жените им са красиви. Просто мъжете са някак грижовни. Абсолютни кавалери, които не се притесняват да носят цветя. Тук много често можете да видите момиче с цветя. Както и непременно ще се сблъскате с някоя любовна двойка, която се целува на пешеходната пътека. Тук някак начинт на обгрижване на жената е друг. И начинт на показаване на тази любов. Полският мъж ще държи ръката ви докато чакате поръчката на сервитьора. Полският мъж е облечен стилно, за да не излага половинката до себе си. ТОй знае тайни романтични места, с които да изненада половинката си. Той просто е всичко това, което.....иска една жена??????Надали. Но поне се опитва. Може би наистина отстрани изглежда различно....Може би. Но прави огромно и безкрайно добро впечатление...Затова без никакви угризения на съвсетта мога да кажа, че Полша е страната на любовта.....според мен.

Малко немски

ТЪй като в Германия посещавах уъркшоп креативно писане нека споделя какво създадох там. За тези, които не разбират немски - намерете някой наблизо да превежда :)
А странни мисли от полша - скоро скоро
Die kluge Leuten sagen, dass man schreibt wie man denkt und spricht.
Wenn das richtig ist, meine Essays müssen wie Musikcharts Mischung sein.Die Lieder in Musikchart haben etwas gleiches , aber sie sind auch verschieden wie Mond und Sonne.Wenn man eine Sache sagen will , kommen einem Assotiationen in den Kopf.Und am Ende hat der Text andere Richtung .Aber das ist am Interessantesten von den Texten – sie führen den Leser durch viele verschiedene Länder und er kann nie das Ende erraten .Der Rhyhmus in den Sätzen ändert sich wie das Rhyhmus in meinen Musikcharts .Und alles ruft viele neue Emotionen hervor .
Am wichtigsten ist, dass der Leser eine heilende Wirkung fühlt, ein Essen für die Seele. Am besten ist es, wenn man in den Text versinkt. Man fühlt sich als wenn man Fieber hat, aber seine Aufmerksamkeit ist geweckt. Wenn man liest, ändert das man seine Weltanschaning für Allem. Es gibt eine neue Welt, in des man versunken ist. Dort kann man vor seinen Problemen und seinem Leben weglaufen. Man kann irgendein anderes sein.


Leben ist ein schweres Spiel.
Ideen Fuhlen uns durch das Leben.
Emotionen der ganze Zeit verwechseln unsere Pläne.
Beide – Fühlen und Denken machen ins zu Meschen.
Ein interesantes spiel mit keine Regeln ist das Leben.

Man kann sehr geradlinig sein,
Aber wenn die liebe kommt
Coctail auf Gefühlen macht sie mit ihm.
Hat er ein Medicin dafür???
Tut mir leid, aber die Liebe ist am großest Krankheit mit keiner Arznei.

Unsere Seele irrt sich durch die Fröhlichkeit und Trauer imher,
Niemand kann ihr helfen.
Seele ist allein in dieser Heimsuchung.

Ziemlich schwer wird die Gedanken im den Kopf yi dirigieren.
Unsere Herz ist starker als unsere Fassung.

Man fühlt Kälte oder Wärme.
Ein verliebnes Bli ck kann Wunder machen.
Nie ist als wichtig wie die Persone, die liebt.
Spielfilmen sind immer mit glücklicher Ende.
Courage muss man hat, wenn yum Ende gehen wollt.
Habt er andere Wahl?
Ein leiches Spiel ist das Leben mit Liebe.
Nicht andere macht uns genauso glücklich als Liebe.

Притегателна сила

Притегателната сила на чужбината. Дали е само любопитство. Или авантюристичен дух. Като човек който остава само 12 дни между две чужбински пътувания незнам дали мога да дам обективна оценка. Но разликата е, че аз имам билет за връщане. И мисля да го използвам. Какво ме порази. Един приятел, с който бяхме заедно в САЩ през отминалото лято, ми каза още тази зима - аз планирам да остана там.....отвъд. С мъка и неувереност му казах, че това е неговия път, ако реши да е така. Същото това момче днес случйно написа :
.....nemoga , lipsvat mi razbititte ulici , lipsvat mi namryshtenite prodavachi v magazinite , ne ponasqm da mi se izvinqqvat na vsqka krachka za vsichko a v syshttoto vreme shefyt mi da mi kazva dobra rabota i v sledvashtiq moment da mi kreshti za neznachitelni neshta ....nai mn mi lipsva vyzmojnostta da si hvana neshtata i da napusna , ako mojeh dosega da sym go napravil po ne 30 pyti
И това звучи почти толкова убедително, колкото допитването на двамата българи дали да заминат за САЩ със зелена карта (справка e-vestnik.com). Учудва ме какво ни привлича. винаги ме е удивлявало какво ни липсва. Всички говореха, че им липсва киселото мляко и сиренето. А аз и на двете не съм любител....но виж езика. На мен винаги ми е липсвал езика. Шегите. Словесните Каламбури. И макар с ентусиазъм да стягам багажа съм убедена, че ще се върна. Когато и както....Дори без да мога да обясня защо. Защото най-силните неща са необясними. Не можеш да кажеш защо обичаш или мразиш, защо искаш или не!!!!!!!!
Затова - до скоро!!!!

Без дъх

Има моменти които спират дъха. Спират света да се върти и важни са само хората около теб. И не - не говоря за любов. Или поне не такава каквато я познавате. Говоря просто за върховното удоволствие да си сред супер добри нови приятели, да не спирате да се смеете и да се опитвате с всички сили да преборите съня. В подобни моменти единствената емчта е да не затварям очи, защото ще изпусна нещо прекрасно....Макар и това да се случва понякога....волно или не!!!
Блажено щастие без край....Или поне краят е далеч ...или направо не съществува. Точно в този момент!!! Само усмивките, аз, тя, ти и той!! И когато всичко приключи се питаш.......мхм това.......истина ли беше. Нима има и друга реалност.....Не бях забелязала.

Едно мокро послание

Не. не мога повече. И те се стичат. Вече приличам на онези ревливи лигли във филмите. Но има неща, които са по силни от теб. като усмивката, например. Като сълзите, които се стичат в момента. Всички са още тук, но аз предчувствам. Усещам миризмата на раздялата...И знам че една частичка от мен умира с тази раздяла. Поредната частичка от преголямото ми сърчице. докога ще трябва да раздавам....Не искам. Защо има толкв амног неща на света, които трябва да правим, дори и да не искаме. И безброй много обещания. Знам какво значат те....И знам, че никога повече няма да се повтори този момент. Никога повече няма да бъда Гълъба в компанията и няма да си говорим за фуфуни на закуска....

Неописуемо

Има неща, които немогат да се опишат. Те просто се чувстват и думите остават пребледнели и безпомощни, когато се опитват да ни се притекат на помощ в описанието. Точно това е и езиковият курс, в който попаднах. Тотално нов свят изтъкан от немска (предимно) и английска реч и хора с тотално различни мирогледи. Хора от Йордания, Мексико, Русия, Грузия или Белгия. Момичета със забрадки и мачовци, които флиртуват с тях. Смешно, забавно и някак наисвно е всичко. Да си на 20. И всички около теб да са на 20. Да си на един малко по-дълъг летен лагер и да не те изнтересува нищо друго освен къде е партито довечера. И в същия момент след една бира да обсъждаш дълбоко проникновени теми като разликата между вярата в исляма и в християнството и дали наистина опростеността на живота в арабска страна е по-спокоен.
Всеки ден говорим за глобализация и сблъсък на култури. Ето ги тук. но под друга форма. по скоро като прегърдка на различни кутури, защото тук сблъсък няма. Има само щастие, добро настроение и малко тъга, която се прокрадва при мисълта, че Мая няма повече да чука на вратата ми за интернет, а роберто и Алесио няма да ме заварват в банята.... Може би съдбата ще ни събере отново......но в някой друг живот, защото от утре ние ще сме други хора. Доброволно или не.....
Боже, колко много ви обичам всички

Като в приказките

Били ли сте в приказка? Ама истинска. С дворците и обраслите със зеленина тераси. С езерото на гърба на замъка. Аз бях в един такъв замък. И, не, все още не съм се разхождала до Люксембург (предтои, предстои „), а просто запалих колата до Равадиново. Рава – какво? Р-А-ВАДИНОВО. До Созопол е, за по-скараните с георафията. Та това селце е приютило първия български приказен замък. Тъй като очаквам в България да не настъпи скоро приказно време, може би ще си остане и единствения. До него се стига трудно – пътя е достатъчно разбит, за да си представиш как са пътували прапрапра дедите ни с каруца. Но това си му е чар. Мисля че..... Иначе гледката, която се разкрива още от пътя си е с една дума казано – приказна. Кулите и арките – всичко си е като в декорите на ‘Братя Грим”. Влизаш и накъдето и да се обърнеш те чака нова приказка. В ляво столчетата на седемте джуджета, в дясно терасата, от която Василиса Прекрасна спуска безкрайните си коси. Черият лебед, плуващ в езерото, който напомня за нямата Елиза. Ако нямате и бегла идея за какво говоря ви връщам в детската градина, където най-голямия проблем е, че са ви сложили да стоите до момченце а най-важното задължение – да заспивате след приказката на мама. Хубаво е да се връщаш в детството, а когато то те привлича с толкова изпипани до всеки детайл места няма как да не се вдетениш. Дворецът за съжаление още не е завършен, а и още не е много сигурно дали наистина ще бъде хотел. Собственикът му се е отдал напълно и с радост разказва за него на всички посетители. За средствата няма да говоря, защото ....официалната и неофициалната версия както винаги не съвпадат. А и да не изпадаме в друга приказка – за Нострадин Ходжа.....Иначе в двореца всичко е ръчно прваено и е по специалните проекти на собственика. Като истински достоен дворец и този има параклис. Всички тези сгради съвсем скоро ще бъдат украсени с витражи......но ще почакаме засега. Може ли обаче дворец без статуя на входа. Не и ако сте в света на Фантагиро. Затова и тези крака съвсем скоро ще държат 2,5 метрова статуя. За да ви псореща....съвсем безплатно...или поне доското. Тук е и мястото на смешната история, която разделя четъртък и неделя.  Този замък бе видян в четвъртък. И нито ден по – рано. И то съвсем безплатно. Три дни по-късно вече пренасянето в приказките ви струваше 5 лева. Инфлацията съществува дори в света на приказките. Но може ли да ги виним. Ами ако трябва да ни пресъздадат и стария Джани Родари и неговия дъжд от бонбони......ще трябва повече от работливи друдждета.... 
Едно детинско послание, но не от БГ Радио.