Има хора, които не обичат рождения си ден. Мда...И аз имам такива загубени моменти, в които тъгата е повече от всичките останали емоцийки.Но сега съм щастлива, с усмивка на уста и доволна от едни мънички нещица. СМС, обаждане, скайп и просто хора, на които им пука....хора, които бършат сълзите ти, които се правят на клоуни за да те разсмеят....или поне ти разказват идиотски истории. ПОнякога си спомням онова стихотворение:
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
ор всички твои пътища прерязани
нов път си нарпави и пак тръгни.

Няма как да го направиш без хората, които те обичат да те подкрепят. А това, че и аз ги обичам безкрайно е причината да се чудиш къде е връзката между всичко това. Просто от силната емоция мисълта ми прилича на заек с подпалена опашка - нещо блъскащо се навсякъде.
И все пак поводът някак вълшебно преобръща всичко - от настроението до мислите ми. Преди да седна смятах да напиша една ретроспекция на отминалата година. Но тъй като тя ще съдържа много любовни неуспехи и повечко професионални радости - няма смисъл. Само ще си пожелая съдбата да ми се усмихва повече, защото понякога си го заслужавам....а другото и сами можем да си го постигнем.
СПирам, че вече и аз се обърках а за вас незнам.
1 коментар:
Хубав и вълшебен ден, миличка! И бъди повечко с хората, които те обичат. Не само днес.
ЧРД отново!Целув!
Публикуване на коментар