Обичам те! Понякога си толкова силен...., че чак нагарча. Друг път сладостта ти ме удавя в сос от баклава. Когато докоснеш устните ми тялото ми сякаш оживява. Отровените в ежедневието мисли се разбягват като уплашени деца и оставаш само ти...И насладата! Тази безсрамна воайорка. Тялото ми се отпуска в твоите ръце, а денят се завръща под лъчите на моята усмивка. Не мога да ти се наситя, въпреки че ме опияняваш до несвяст. Провокираш ме да говоря смешки, да творя, да правя лудории. Но притворя ли очи...ти вече си си отишъл. Поел си към нечия друга целувка, за да запалиш чужд празник...
Но аз отново ще те призова, ще извикам мистичното ти име, за да ме приютиш в прегръдките си и да ме избавиш от черните гарги в главата ми.
И аз казвам вълшебната дума: Мавруд
......и историята отново се завърта...
