понеделник, 30 юни 2008 г.

Сбогом, дано си.........

Не обичам сбогуванията. Дори и когато знаеш, че те очаква нещо хубаво. Дoри и като знаеш, че не е било чак пък толкова яко. Ама си беше! Весело, забавно, изморително и адски вдъхновяващо.
Днес е последният ми работен ден в ТВ "Здраве" и вместо да съм ужасно щастлива ми е....малко тъжно. Тyкмо ги опознах, тъкмо заработихме вече като истински колектив....абе кривичко. Ама така се получава - все някога.
Има и аспекти, за които се радвам. Добрите чувства, с които се разделяме. И все пак - те не стигат, за да премахнат горчивия вкус от устата ми. Но са достатъчни да ме обнадеждят, че ми предстоят много нови срещи с тези хора - и се надявам все още да останем с тези добри чувства. Да живеят хората, които те карат да се почувстваш.....творчески на работа, да ти покажат, че има някой, който го е грижа и да те подкрепят, когато се ядосаш....абе дори само да ти кажат "наздраве" - пак е добре....Да живеят.......

Самооценката като странното животно в зоопарка

Самооценката е интересен феномен. Учили сме за имидж, как да го изграждаме и как да го превръщаме в най-големия си коз.......но никой не ни учи как да се самооценяваме. Много жив е споменът на милото малко момиче, което дойде с много възможности, лек диалект в говора и адски ниско самочувствие. Ниско, защото в т.н. провинция хората не виждат себе си като модел. Издигнати са в култ разни софийски пикли, които говорят на "ходиме и млеко" и ти си мислиш, че така трябва. Мислиш и много други неща, свързани с ниската самооценка и къде се сливат високата самооценка и надутостта. Защо ли реших да пиша за това - случайно попаднах на две събития. Едното е блог на едно непознато момиче, което също списва с "Аз чета..", която след проучване за собствената си личност, бе установила, че явно не се познава.......ама никък. Другата случка ме заинтригува повече - беглото ми познанство с един новоизгряващ актьор. Веднага ми се видя твърде критичен и по простичко казано "надут". Моя приятелка, която явно наистина го е поопознала по-добре, просто ми каза : toi vijda pod horata. prekaleno e kriti4en. no tova nqma kak da e taka. toi ne se vijda kato raven na ostanalite. za6toto prosto naistina gi prevuzhojda. nasitina e mngo dobur i e mngo umen. toi ima 4 vis6i. И аз се замислих....И мисля ли мисля... чак косата ми стана светло кестенява ...и пак си казвам - добре бе - защо така. ОК. Имаш образование. ОК умен и относително успял си. Ама мама ме е учила, че умния и с умния и с глупавия може да си приказва. А маниерността на умните и успелите.....колкото и да ме убеждавате си е поза. ТИ ако знаеш, че си по-умен от тях те няма да го разберат - и да го демонстрираш, ще е по начини, които.....не се набиват на очи.
Може би е така, може би ми се иска да е така......но искрено се надявам, че колкото и да работя над себе си един ден няма да мсилят за мен, че съм надута :) (е тук си се изчетках сама и това беше най-смешния пиниз на света ама....айде от мен да мине )

понеделник, 23 юни 2008 г.

Първото бебе

Вие снимали ли сте реклама? Ето по това предполагам, че си приличаме. И ние не бяхме. Ама съвсем никак. Нито измислянето, да не говорим за разкадровките и изпълнението. Затова когато човек си няма опит си го наваксва с прекомерни дози ентусиазъм. Те лудите – ентусиазъм много, ама ние засега се води че не сме…..луди де….не друго.

И така…..Една реклама започва от сценария. Колкото и да не ви се вярва и тук белият лист е началото почти като в Библията.(Е сега тая Библия направо ни побърка….така де пообърка).

Абе - роди се. След много анонимни мъки, дойде и тя – прекрасната дама с рокля на цветя и зелена сламена шапка от филм на Грейс Кели(за набор 95 и нагоре това е една актриса….красива, която все ходи със шапки).

Дойде и първото отричане – тъмно и тайно, секретно в скайп и почти безумно. Корпоративно. Дoволни и щастливи завидна група от ентусиасти отново изникваме на утрето. Но и то не е точното утре. Някакво фалшиво е и пак ни праща в забвение. Този път и пари ни искат, което отвсякъде си е сложен въпрос…..Пропускам междувременните конструктивни спорове ЗА и ПРОТИВ БНТ и производните му „отново конструвкивни” спорове. Тук присъстващите ще се посмеят, а Жоро ще ме прощава……./стоп на лиричното отклонение и отиваме право там/

Утрото вразуми някой от нас….и ни изправи пред нови препятствия от автобусен характер. И така плановете се обърнаха мигновено и аз светкавично се сдобих с шапка и …..за гащи си мислите нали. Мда ама аз рокля щях да кажа. Гащите ги оставете на Черно Фередже. И така въоръжена с зелена шапка за дискредитиране на пенсионери и торба, пълна с шарени рокли, достатъчни за цял клас по пиано, аз се отправих право натам. Ама ме върнаха. Не физически….Ползвам градски транспорт все пак – там връщане назад няма (тук ли да кажа на Бате Бойко, че левче за билетче е безумие…). Връщането беше административно. Терен нямали сме. Или по-точно сега не било удобно. Почти като оправданията на гаджето от десети клас ама….това е съвсем друга тема. Запазваме за утрето. Ех това утре….

Голямото чакане. Вие чакали ли сте? А……не сте. За тоалетна в заведение чакали ли сте? За концерт на Металика чакали ли сте? А за да си платите сметката за телефон? Значи знаете какво е….Стоиш и си чоплиш в носа (нещо много нехигиенично, което вече никой не прави, но е останало като клише) и чакаш. Еми….ние не чакахме Годо. В това бяхме сигурни. Май в нищо друго. А и в нашата лудост бяхме сигурни...ама то това си е откритие тип Айнщайново, т.е. недоказуемо, докато не те прасне по главата….ябълката.

И денят дойде. Беше вторник. Почти като в песента на Остава, ама там ставаше дума за Понеделник (Любимата ми песен от албума „ Моно”). И какво? В петък - снимаме. Още по-хубав ден. И то невъзпят от Остава. КЕФ. Само че от вторник до петък периода е прекалено голям за помнене. И някой бяха забравили. Я да се явят, я други неща. Криво ляво се озоваваме на ТЕРЕН в минимално пълен състав. План минимум е изпълнен. И сега се почна. Голямото кълчотене. Голямото преследване. Голямото сваляне. Че и мръснишки погледи. И всичко това по сценарий……Ах, Алекс…..колко мръснишки погледи обра. Ама ние нали сме добри все хубави неща ти мислехме. „Само да ми паднеп….да ми оправиш…бушоните” и все от този сорт…техничарски мисли. И въпреки тези очевидни трудности(изчерпа ми се техничарския речник) все пак беше забавно. И за нас и за кибиците на първия ред – мдаа Боянка и ти си в това число. Даже си под първи номер. Бързи и експедитивни…..И дори не можахме да изнервим Иво/режисьора/. Браво на нас.

Тук сега малко се чудя…..да ви кажа ли че по обяд се напихме като трите прасенца или само да спомена, че пих кайсиев сок? Ами….ще кажа само, че бяхме щастливи от резултата и отбелязахме постижението както подобава – с пържени картофи. И то със сирене. А за да не четеш тези безсмислени лилински редове и да се чудиш и да правиш онова нехигиеничното движение……а да и да отваряш приятеля Гугльо, за да проверяваш кой е Годо…..просто следващия път ела. И ще има да разказваш….И аз бях там и аз…..реклама правих.

неделя, 22 юни 2008 г.

Повод да се замислим

Това е една песен, която може да те промени...Аз я открих точно преди година с помощта на Нели :) И малко по-късно изживях историята от песента - едно добро момченце ми разби сърчицето....за да разберем, че ще останем приятели завинаги. (или поне така си мислим). Няма много какво да се каже за тази песен, защото тя самата говори много - затова аз млъквам и ви осатвям на James Blunt

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Има и вълшебни дни

Има дни....има дни във които ми върви. Аз поне така си пеех онази стара песен. И след като в един от предните постове ви споменах колко приятно е да имаш имен ден, то сега продължавам традицията. Още по-прекрасно е да имаш рожден ден. ЗАЩОТО ПОДАРЪЦИТЕ СА ПО-ГОЛЕМИ. Ха ха :) И това де....но не само. Прекрасно е по милион причини. Или поне 366(нали е високосна тази година).
Има хора, които не обичат рождения си ден. Мда...И аз имам такива загубени моменти, в които тъгата е повече от всичките останали емоцийки.Но сега съм щастлива, с усмивка на уста и доволна от едни мънички нещица. СМС, обаждане, скайп и просто хора, на които им пука....хора, които бършат сълзите ти, които се правят на клоуни за да те разсмеят....или поне ти разказват идиотски истории. ПОнякога си спомням онова стихотворение:
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
ор всички твои пътища прерязани
нов път си нарпави и пак тръгни
.
Няма как да го направиш без хората, които те обичат да те подкрепят. А това, че и аз ги обичам безкрайно е причината да се чудиш къде е връзката между всичко това. Просто от силната емоция мисълта ми прилича на заек с подпалена опашка - нещо блъскащо се навсякъде.
И все пак поводът някак вълшебно преобръща всичко - от настроението до мислите ми. Преди да седна смятах да напиша една ретроспекция на отминалата година. Но тъй като тя ще съдържа много любовни неуспехи и повечко професионални радости - няма смисъл. Само ще си пожелая съдбата да ми се усмихва повече, защото понякога си го заслужавам....а другото и сами можем да си го постигнем.
СПирам, че вече и аз се обърках а за вас незнам.

неделя, 8 юни 2008 г.

Секса, града и момчетата

Секса и града отдавна не са думички - табу, особено след каот именития сериал доказа, че по въпросните теми може да се говори и без капчица цинизъм. Сериал за лудостта на женската психика, който всяка жена - прясно зарязана или просто огорчена от любимия гледа с любов. Вече много години....Искрено съжалявах, когато сериалът свърши, но ето го и логичното завръщане. На кинолента. До тук всичко следва познатите "Истински холивудски истории" (има такава поредица).
Една друга истина е, че мъжете не обичат този сериал. Гледат го, но рядко - със същата честота, с която четат и чиклит романи. Това си е въпрос на природа и логични психологични обяснения (за справка книжки от рода на "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - еднотипни са, но една да прочетеш е безкрайно полезно и напълно достатъчно). Да сте виждали група жени да се съберат и да гледат "Индияна Джоунс"? (не че няма и такива, но....). ВЪпросът е там, че жените са достатъчно либелани да се опитват да разберат мъжкото влечение към пушкащи се филми и да не ги критикуват. Но постоянно се появяват критици, които да ти развалят настроението след добре прекараното време със пълнометражната история за секса и града? Ние нямаме ли право да бъдем разбрано...Вярно че нашето ли чно пространство е с територията на страна джудже, но "Секса и града" си е институция в женската психика....Затова внимавайте как реагирате на вдъхновената усмивка на приятелката си.......Тя просто е привзела от оптимизма на застаряващите нюйоркчанки Кари, Шарлот, Миранда и Саманта....

сряда, 4 юни 2008 г.

Веселото караоке




Има непреходна истина - когато нещо хубаво те връхлети неочаквано - то винаги е по хубаво от това, което си очаквал. Дори ако става дума за излизане с колеги....караоке и просто време, прекарано заедно.
СТана ми малко мъчно, че не сме го правили още в първи курс. Макра н икога умишлено да не съм страняла от турските ни колеги - то чак сега разбирам за изклйучителните им гласови данни.
Както и мнооого други моменти, които сме пропуснали. Има време да ги наваксаме, но и не съвсем.....пък и никога няма да се повтори тази уникалност на непредвиденото....Но пък ще се случат много други хубави неща и се надявам главните герои да са съшщите. Стига толкова приказки......гледайте снимки