сряда, 23 април 2008 г.

Кога да кажем стига и винаги ли е възможно

Да кажеш "Не" като цяло не е едно от най-трудните неща. За "стига" си е почти същото. Даже Елена Йончева май си го беше казала в една реклама. ПОнякога, обаче се случва да не можеш....Просто да си безсилен. Днес ми се случи това - да ми кажат, че в телевизията само нося кафета и си губя времето...Каза го човек, който нито е постигнал достатъчно, за да ми го каже, нито дори знае какво работя. Въпросът, обаче, беше принципен. На 20 ли си ти не може да работиш нещо стойностно. Или на тази въпросна преподавателка може би и се иска да е така.
Унижавали са ме много пъти. Още повече случаи е имало, в които да стискам зъби от яд или дори да преглъщам сълзи от безсилие. НО така е в България. Това е днешната реалност, в която си безсилен да казваш каквото искаш и единствено ти е останало да вярваш в каквото искаш....ако имаш куража. Е, аз го имам. И до скоро усещах Факултета по журналистика и масова комуникация като доброто защитено място, където всички торят новопосаденото цвете. Но няма подобни оранжерийки, за съжаление. ДОри във Факултета. И въпреки желанието на други преподаватели - добрите, които ти споделят всякакви дребни свои тайни, които подхранват самочувствието ви, защото може би наистина има защо....До скоро си мислех, че всички са такива - по един или друг начин. Е, вече не са. Пропуснали са да я подложат явно на тест по човечност, когато са я приемали във факултета. Дано няма повече пропуски.........

неделя, 20 април 2008 г.

КОлко приятно е да имаш имен ден

Честит имен ден - първо - на всички именници. Прекрасно е да имаш имен ден. ПОнякога е дори по-хубаво от рождения ден. Няма как твои приятели да забравят името ти, а и много лесно се проверява празнуваш ли, всъшност, или не :) ХОрата са с много положителна нагласа и постоянно носят цветя. Това е цветността на пролетта, това е букета от усмивки. Обичам цветница. Незнам дали, защото е моят имен ден или само защото е цветен. Но наиситна я обичам. Пък и само след 4 дни ще боядисваме яйца - най смешно-забавния ритуал. Обичам всичко, свързано с пролетта....а най-вече обичам, че тази пролет ще ходя до Испания :)

понеделник, 7 април 2008 г.

Да натриеш носа...

ЕДна смешна история. Най накрая ще си кажете. Дейтвието се развива съвсем като във фантастичен роман - в г радския транспорт в София. Далеч съм от мисълта, че има хора, които четат това и не се возят в него.....все пак сигурните читатели са двама - аз и Алекс...но това е една друууга тематика. Представяте ли си го. Не мен и Алекс, а градксия транспорт. Влиза контрола - вечния лош герой. Ако си говорим в термини - антагониста.... :) И започва да тормози пътниците. ЕДното момче усилено си говореше по телефона, затова контрольорката реши, че няма билет. след 5 минутно чакане момчето все пак свърши разговора. Яко за нея. И лошо за него - той наистина нямаше билет. След 1 минутна разправия (невиждано кратка - затова ви казах, че е фантастика това) той явно се примири и реши да плати глобата си. Всички освен контрольорката имахме супер изненадан вид когато от мини чантето си момчето извади торба със жълти стотинки. Седем лева(толкова е глобата) на стотинки по 1. Култов момент. докато се осъзная всички около мен се смееха истерично. контрольорката, обаче съвсем спокойно си ги прибра. С толквоа нешукистична физиономия, за която и най-големия комик би и завидял. чудя се, обаче, дали момчето цял ден е разнасяло стотинките....Дали нарочно е дебнело контролата или просто си ги носи - за всеки случай. И все пак с усмивката дойде и малко удовлетворение....На врага му беше натрит носа :)