събота, 25 декември 2010 г.

Думата

Има теория, че всеки град може да бъде описан с дума. Тя е най-често срещаната в мислите на хората и е ключът към разбирането на всичко, случващо се около нас в тази моментна реаност. Интересно би било да се замислим коя ли е думата описваща София? А коя ли е думата, описваща нас?
За пренаселената ни столица, обхваната днес от меланхолията на многото българи, отправили колата към родните си места, бих предположила НЕСИГУРНОСТ. Хем иска да е красива и подренена, хем......някак е чаровно разхвърляна и подслонява както студени модерни стъклени сгради, така и стари сиви здания с паднала мазилка. Но това издава някаква доброта и аутруистичност. Затова е просто противоречива. Но тази дума......описва ли и хората в нея? Самотни със слушалки в ушите десетки хора вървят и търсят нежност. Прикриват се зад безразличието, но всъщност са отворени към света, към приключенията, към новото....В такъв случай по-скоро се намества думата ОЧАКВАНЕ. Те някак странно си кореспондират и ни настройват на едни положителни емоции.
Аз също се замислих коя ли е моята лична дума. Може би хороскопът ми е прав, казвайки че девизът на близнаците е ТЪРСЯ. ОЧАКВАМ също не е за подценяване, защото включва целият процес на трепетна подготовка, пеперудите в стомаха, както и насладата от изненадата....Въпреки това ми се иска да вярвам, че моята дума е свързана с позитивизъм. Когато преди години бях скаут и строях палатки ни учеха на нещо много важно - едно от основните скаутски правила е да вярваш. Не е задължително да вярваш в Христос или някой друг конкретен Бог. Просто лъч, който да те кара да продължиш напред, да следваш мечтата, да искаш да я видиш реализирана......или просто нещо, което да те кара да се бориш. Но ВЯРВАМ може да е част и от изречението "Аз вярвам в доброто у хората", "аз вярвам в позитивното мислене" или просто "вярвам в по-доброто бъдеще". Затова си избирам тази дума. Може би типично по близнашки ще я променя след време......но за момента бих казала готдо, че ВЯРВАМ. А вие?

Егоизъм на прах

Гледах страхотен филм. Напоследък май само за филми пиша......но това е моята страст :) и ежедневие. За много филмът може би е тривиален. Казва се "27 сватби" и е сякаш поредната романтична комедия. Те са нещо като чиклит романите, но в тях героините са някак по-красиви и не толкова отчаяни. Въпросът е, че колкото и тривиален....филмът постави много въпроси. Какво е да живееш за другите. доколко в аутруизма си забравяме да си отделяме време и има ли опасност да изгубим себе си? Катрин Хейгъл във филма имаше проблем да живее собствения си живот и затова удобно се скриваше в ежедневните организации на другите. Доколко отделяме време за себе си. И не, не говоря за кола маска, прически или масаж. Става дума за духовният мир, нужен на всеки човек. Може би хората, практикуващи йога са едни от най-щастливите. Защото те имат това време - да отговорят на всички въпроси, да ги зададат и да се замислят за смисъла. За мен това е времето за писане. Сигурно сте забелязали...Трудно е да пишеш, когато имаш само 40 свободни минути или графика ти казва, че утре ставаш в 7:30. Всяко ограничение е потискащо подсъзнателно стресира. Защото какво по-релаксиращо от неочаквана чаша греяно вино с приятели или прекрасна книга, която да ви изненада и да имате възможността да и се посветите изцяло. Затова нека бъдем приятели най-вече на себе си и след това на другите. Късчета егоизъм надали са подсъдни и ще ни помогнат да бъдем по-добри хора и в отношението си към другите и в самочувствието си пред себе си. Останалото е съмнение.