Кога да кажем стига и винаги ли е възможно

Да кажеш "Не" като цяло не е едно от най-трудните неща. За "стига" си е почти същото. Даже Елена Йончева май си го беше казала в една реклама. ПОнякога, обаче се случва да не можеш....Просто да си безсилен. Днес ми се случи това - да ми кажат, че в телевизията само нося кафета и си губя времето...Каза го човек, който нито е постигнал достатъчно, за да ми го каже, нито дори знае какво работя. Въпросът, обаче, беше принципен. На 20 ли си ти не може да работиш нещо стойностно. Или на тази въпросна преподавателка може би и се иска да е така.
Унижавали са ме много пъти. Още повече случаи е имало, в които да стискам зъби от яд или дори да преглъщам сълзи от безсилие. НО така е в България. Това е днешната реалност, в която си безсилен да казваш каквото искаш и единствено ти е останало да вярваш в каквото искаш....ако имаш куража. Е, аз го имам. И до скоро усещах Факултета по журналистика и масова комуникация като доброто защитено място, където всички торят новопосаденото цвете. Но няма подобни оранжерийки, за съжаление. ДОри във Факултета. И въпреки желанието на други преподаватели - добрите, които ти споделят всякакви дребни свои тайни, които подхранват самочувствието ви, защото може би наистина има защо....До скоро си мислех, че всички са такива - по един или друг начин. Е, вече не са. Пропуснали са да я подложат явно на тест по човечност, когато са я приемали във факултета. Дано няма повече пропуски.........

КОлко приятно е да имаш имен ден

Честит имен ден - първо - на всички именници. Прекрасно е да имаш имен ден. ПОнякога е дори по-хубаво от рождения ден. Няма как твои приятели да забравят името ти, а и много лесно се проверява празнуваш ли, всъшност, или не :) ХОрата са с много положителна нагласа и постоянно носят цветя. Това е цветността на пролетта, това е букета от усмивки. Обичам цветница. Незнам дали, защото е моят имен ден или само защото е цветен. Но наиситна я обичам. Пък и само след 4 дни ще боядисваме яйца - най смешно-забавния ритуал. Обичам всичко, свързано с пролетта....а най-вече обичам, че тази пролет ще ходя до Испания :)

Да натриеш носа...

ЕДна смешна история. Най накрая ще си кажете. Дейтвието се развива съвсем като във фантастичен роман - в г радския транспорт в София. Далеч съм от мисълта, че има хора, които четат това и не се возят в него.....все пак сигурните читатели са двама - аз и Алекс...но това е една друууга тематика. Представяте ли си го. Не мен и Алекс, а градксия транспорт. Влиза контрола - вечния лош герой. Ако си говорим в термини - антагониста.... :) И започва да тормози пътниците. ЕДното момче усилено си говореше по телефона, затова контрольорката реши, че няма билет. след 5 минутно чакане момчето все пак свърши разговора. Яко за нея. И лошо за него - той наистина нямаше билет. След 1 минутна разправия (невиждано кратка - затова ви казах, че е фантастика това) той явно се примири и реши да плати глобата си. Всички освен контрольорката имахме супер изненадан вид когато от мини чантето си момчето извади торба със жълти стотинки. Седем лева(толкова е глобата) на стотинки по 1. Култов момент. докато се осъзная всички около мен се смееха истерично. контрольорката, обаче съвсем спокойно си ги прибра. С толквоа нешукистична физиономия, за която и най-големия комик би и завидял. чудя се, обаче, дали момчето цял ден е разнасяло стотинките....Дали нарочно е дебнело контролата или просто си ги носи - за всеки случай. И все пак с усмивката дойде и малко удовлетворение....На врага му беше натрит носа :)

За пеенето по улиците и други феномени

На работа съм. В събота. Кошмар. Е не съвсем. Всъщност е интересно. Ходих на концерт. По задължение. И даже и с цветя се сдобих - откраднати. И сеприбирам. В красивия слънчев ден. В който вскеи е тръгнал нанякъде, но не се сеща да се порадва на времето, като ходи пеша. Аз пък да. Нали съм си досетливичка. ВЪрвя и слушам музика сред бездарната симофния от шума на колите. Никой не ме чува. Дори почти не ме виждат. ЗАпочвам да си пея. Има такива песни. И настроения, Които те провокират. Усмивки и щастие от хубавото време, цветята в ръцете ми и музиката в ушите ми.
Два часа по-късно се оказва, че не съм била съвсем невидима. Един приятел е минавал в същото време с колата. Видял ме е. Видял е, че не само не чувам, но и пея с МП3-ката. Предполагам, че е предпочел да не прекъсва щастливия порив. все пак недвусмислено съм му отговорила на незададения въпрос "Как си". ТАка, че....защо да говорим. Оставете съществото ви да говори. Онова - скритото. Защото то е истинско и понякога е по-категорично и пров от самите вас.

За едно странно предложение

Ставам с полуотворено око...Гледах Формула 1, но веднага след края и ПОБЕДАТА НА КИМИ мозъчето пак заспа. Механично натискане на бутончето. На компютъра, разбира се. Механичното влизане в пощата. И - какво ли има там? Писмо от непознат. Безрасъдно и почти глупаво като типична есетествена блондинка отваря писмото и?
Това ще видите в следващия епизод.....Ха ха . Не споко.
Там имамше предложение за женитба с текст:
Predlozhenie za angazhiment, brak Navyn
sys men v Paris, otgovor ako e interesuvan
na anglijski ezik, frenski, ispanski, germanski,
az ne govorja bylgarin (kirillicheskij)
i avtomatichen onlajn translator no
to ne e syvyrsheno .. .

Roberto (Paris)
Мммммда. Определено не е съвършен този преводач. но нещо несъвършена ми се струва и системата. Да си търсиш жена сред майли на непознати? Разбирам за гадже - за единия секс се предполага. Ама жена? Или аз съм се побъркала вече или съм останал старомодна като за миналия век. В днесшно време ако човек на моите години се ожени с облекчение въздъхваме, когато разберем, че просто булката е бременна. Защо ли? Ами и аз се питам. Какво пък му е толкова ненормалното да се жениш на 20? Какво въобще му е странното да се жениш (напоследък всички го рпавят). Как епохата се отразява на подобни ценности. Та в днешно време дори баба ми е стигнала до максимата - да поживеят заедно, да си видят кусурите пък тогава ако не се избият - да се женят. Май нещо сме си се чалнали. И то как да не се чалнеш с тази тотална липса на свободно време.....И от безкрайните редове, написани до тук не разбрахте аз ЗА или ПРОТИВ брака съм, нали? Защото няма как да ви кажа. прото защото досега не съм срещнала мъж, който да не се уплаши от сериозните връзки. ОООоооо я стига генерализации. Посмейте се на маила и ако обичате безкрайно човека до вас - женете се. Животът е кратък, особено, когто нямаш и грам свободно време :)

За една изкълчена любов

Лед. Вървя плахо. Бум. Пльос (най вероятно). НА земята съм. Но не защото някое гадже ме е свалило. Просто се изтърсвам през зимата. А ръката още ме боли. Изкълчена била каза един смешко с престилка на доктор. "Ще ти мине". Мда супер. Еидн ден ще играя волейбол върху горещия пясък. Но ръката ме боли сега. Както и обичливия ми орган - дали наистина е сърцето няма да разберем никога. И на него му е все тая, че един ден може тормозителя му да каже " Съжалявам. Знам колко те нараних." Искам тук и сега. НО нещата не стават така. Те стават, когато не са ти нужни, когато ще можеш да минеш и без тях.
Омръзна ми да ми казват, че времето лекува. Не го вярвам. Ръката ме боли все повече, а сънищата за отминалите мигове с наместват винаги, когато затворя очи. А и този страх. искаха да ме водят на пързалка. Но толкова много лед. А ръката ми е още слаба и ако я натоваря боли. Как да отида като знам как става. Точно за един миг. И той те изключва от живота си. Ей така - без предупреждение, точно когато не очакваш. Ледът е студен и твърд. Да. На него не му пука. Той просто е там и чака следващата....за да и разбие сърцето. Или да и изкълчи ръката....

Подаръците - какво са всъщност те

В какво се е превърнала традицията да се разменят подаръци на Коледа ще стане въпрос. Тук и Сега. Повод - отминалата Коледа. Семеен уют с трапеза. Цялата рода заедно със старите ми баба и дядо. Нетърпеливата ми поотраснала сестра като тригодишно дете иска да отвори подаръците преди 12. не че не знае какви са. Собственоустно си е поръчала всичките си подаръци. Въпроса е вече да ги има. Едвам удържаме фронта до 10. С малко сълзи и една пропусната вдъхновяваща реч. Празници. Винаги трябва да има сълзи. Отваряме подаръците един по един. Какво е това пита баба ми на първия. GSM. До тук обяснението е лесно. Подарък номер 2. А това какво е? USB. А сега де.... След като преди време кратко точно и ясно обясних на същата тази баба, че интернет представлява свързани с кабел компютри, които си обменят информация, бях обявена за почетния преводач на семейството от модерен на бабешки език. От не-български на старо-български. И за въпросното USB подхождам по познатия начин. Обяснението : ами за пренасяне на информация от един компютър на друг. Горе долу съм разбрана. Подарък номер 3: Handsfree. Това какво е? Ами за татко като кара да може да говори по телефона без да го държи. Той нали много кара.....Подарък номер 4: mp4 player. А това какво е? Ами пак от компютъра слагам музика и слушам. "А както уокмен" Да, почти. Само дето музиката я слагам от компютър. СПирам до тук с нашата техноколеда. Бойкот!
Някога много отдавна ме бяха учили, че подаръкът е нщо ценно, с което ти е много трудно да се разделиш, но като го дадеш на друг човек, показваш, че обичаш човека повече. В живота си съм рпавила няколко такива подаръци. Но определено не ъсм съжалявала след това. За какво говори, обаче, нашата техно коледа? преобръщане на ценностите, на традициите, на езика дори. Може би! И все пак ако се замислим може би не е невъзможно да изградим прекъснатите мостове между стария и новия свят/език/традиционализъм. Аз поне ще опитам.

За старата година с любов