вторник, 10 април 2007 г.

Човек да не може да ви почерпи с някоя песен....ок пак по старомодния начин http://vbox7.com/play:dc367290

Омръзна ми

Милена имаше една песен..."Омръзна ми да светя като крушка/омръзна ми да ходя по въже". Май я разбирам и то мноооого добре. И на мен :) Казах пословичното стига от онази реклама...И ако не ме разбирате или не живеете в България или просто само съществувате в България последните годинки(рабирайте го както искате/или по-скоро ти, който го четеш:) Защо ли се заблуждавам, че сте много хаха/тази скоба трябваше да се затвори отдавна, но това между другото). Какво ли ми омръзна е логничния въпрос, който трябва да ви хрумва:) Ами писна ми да съм в лошо настроение и да гледам усмихнатите хора по улиците с тайна завист. Не ми беше никак приятно да се правя на не-плачеща в градския транспорт. И най-вече да слушам депресарски песни, които да си мисля, че ме характеризират отлично. Край. Усмивка. И цъфнали дръвчета...И ти почти извън мислите ми....Не ти бе глупи/четящи човеко/, а просто той....the bad guy. Вече танцувам с колегите дори в офиса, а Foxlifeпак дават изкукуреткалата Али Макбийл, която ме забавлява така. Значи можело....И то без философски анализи и пътувания към себе си. Или май въпреки тях....Както винаги. Или по-скоро не. Защото всеки миг е индивидуалност. Аз грабвам този затова...hasta luego...

четвъртък, 5 април 2007 г.

Май печеля, но дали...

Малко е странно, когато на главата ти се скупчят някакви неща. А още повече пък емоции. И винаги така се получва - случи ли се нещо негативно в емоционален план задължително идват някакви успехи в социален. Трудно е да се зарадваш, обаче. Странно ми е, но сякаш се получава, че за да се радваш трябва просто да имаш някой на когото да споделиш радостта. Или просто емоцията от загубата, пък била и тя метафорична, на някой близък е прекалено силна, за да заглуши всяка радост. Май и да и не....Звучи толкова сложно, че и аз се обърках. А всъшност занм за какво говоря....
Замислям се и си казвам - момиче, мислиш прекалено много и това ти действа депресарско.
ОК. няма вече депресии. И то за момчета, които него заслужават. Усмихвам се на секси колегата от съседната редакция....Ах, Антончо, мога да се гмурна в сините ти очички:) хаха
Малко разходка. Дори дръвчетата са цъфнали. Пролет. Аромат. Ако не виждам мляскащи се двойки ще е супер. Единствения начин да ги отбегна е като тръгна пеша. Почти само коли хвърчат покрай мен. кеф. Сама съм...почти. Мога дори да си запея. Натроението ми се оправя обратно пропорционално на това как краката ми се уморяват. Сигурно има връзка. Това бе първата нощ, в която спах като малко дете....от тогава.....
Сега си гледам едно сладко клипче и кърша дупенце :) Насладете се и вие и горе главата. Пролет е и си заслужава
http://vbox7.com/play:33fa6c60
/не иска да ми се качи по някакъв друг цивилизован начин....съжалявам/