четвъртък, 5 април 2007 г.

Май печеля, но дали...

Малко е странно, когато на главата ти се скупчят някакви неща. А още повече пък емоции. И винаги така се получва - случи ли се нещо негативно в емоционален план задължително идват някакви успехи в социален. Трудно е да се зарадваш, обаче. Странно ми е, но сякаш се получава, че за да се радваш трябва просто да имаш някой на когото да споделиш радостта. Или просто емоцията от загубата, пък била и тя метафорична, на някой близък е прекалено силна, за да заглуши всяка радост. Май и да и не....Звучи толкова сложно, че и аз се обърках. А всъшност занм за какво говоря....
Замислям се и си казвам - момиче, мислиш прекалено много и това ти действа депресарско.
ОК. няма вече депресии. И то за момчета, които него заслужават. Усмихвам се на секси колегата от съседната редакция....Ах, Антончо, мога да се гмурна в сините ти очички:) хаха
Малко разходка. Дори дръвчетата са цъфнали. Пролет. Аромат. Ако не виждам мляскащи се двойки ще е супер. Единствения начин да ги отбегна е като тръгна пеша. Почти само коли хвърчат покрай мен. кеф. Сама съм...почти. Мога дори да си запея. Натроението ми се оправя обратно пропорционално на това как краката ми се уморяват. Сигурно има връзка. Това бе първата нощ, в която спах като малко дете....от тогава.....
Сега си гледам едно сладко клипче и кърша дупенце :) Насладете се и вие и горе главата. Пролет е и си заслужава
http://vbox7.com/play:33fa6c60
/не иска да ми се качи по някакъв друг цивилизован начин....съжалявам/

Няма коментари:

Powered By Blogger