петък, 19 декември 2008 г.

За сължите, жените и спама

Това е най-сладкия спам, който съм получавала. насладете му се.

Малко момче попитало майка си,
- Защо плачеш?
- Защото съм жена?, отговорила му тя
-„Не разбирам", казал той.
Неговата майка само го прегърнала и казала
- И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си,
- Защо мама сякаш плаче без причина?
- Всички жени плачат без причина, само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ:
- Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
- Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много. > Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо. И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
- Виждаш ли, сине., казал Господ, - красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата. Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
Моля, изпратете това на 5 красиви жени, които днес познавате. Ако го направите, нещо добро ще се случи. Ще подхраните самоуважението на друга жена! Също може да изпратите това на мъже, които искате наистина да разберат цената на жената и защо е толкова различна от останалите. "Какво е днес твоето най-голямо желание?" Аз отговорих:
- Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те, семействата им и приятелите им - те това заслужават! Аз тях много ги обичам." Любовта на Бога е като океан. Можеш да видиш началото, но края - никога. Сега това писмо ще започне своето действие. Ангелите съществуват - това е истина. Но понякога у тях липсват крилата и ние ги наричаме приятели.
Изпрати това писмо до свои приятели и днес вечерта до 00,00 часа ще получиш изненада - новост, която ти желаеш да чуеш. Това не е шега. Някой ще ти позвъни и ще ти каже това, което очакваш. Или ангел ще ти донесе новост в съня ти. Не нарушавай тази верига! Изпрати това писмо на минимум 10 човека, които считаш за ангели.

събота, 13 декември 2008 г.

И малко снимки - моооооои :)

За хората, коелдната украса, изкушението и споделянето. За това да си близък и далечен, да усещаш и да си изтръпнал от усещания, за какво може алкохола и какво не може............малко снимки. Или просто еразъм, нон стоп партита и порастването на хората, развиването на любовта им към самите себе си, към другите, помежду си или....просто просто

Нещо полезно и не-мое

Един прекрасен текст, който си мислех, че съм забравила и почти бях.....и който ме изважда от отговорност да измисля нещо гениално:
Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Но вярвайте ми за плажното масло.
(Авторът е Кърт Вонегът, атекстът е обръщение към студенти в Масачузетския технологичен институт)

неделя, 5 октомври 2008 г.

За Полша с любов

В началото си мислех да пиша колко неочаквано соц изглежда Полша. Не че съм пропуснала 45 години от историята, но според очакванията ми отпечатъците трябваше да са вече изтрити. Да ама не. ТУк всичко си стои и хората май не се срамуват от това (подобно на нашите глупави главици). Но нещо друго ме впечатли мноого повече и просто си спечели неравностойната борба да присъства тук. Това е начинът, по който се обичат поляците. Толкова красив, толкова детински невинен и толкова....навсякъде.
Ако кажеш Полша на един българин първото, за което той се сеща е полякините по морето. Въпроса е там, че не само жените им са красиви. Просто мъжете са някак грижовни. Абсолютни кавалери, които не се притесняват да носят цветя. Тук много често можете да видите момиче с цветя. Както и непременно ще се сблъскате с някоя любовна двойка, която се целува на пешеходната пътека. Тук някак начинт на обгрижване на жената е друг. И начинт на показаване на тази любов. Полският мъж ще държи ръката ви докато чакате поръчката на сервитьора. Полският мъж е облечен стилно, за да не излага половинката до себе си. ТОй знае тайни романтични места, с които да изненада половинката си. Той просто е всичко това, което.....иска една жена??????Надали. Но поне се опитва. Може би наистина отстрани изглежда различно....Може би. Но прави огромно и безкрайно добро впечатление...Затова без никакви угризения на съвсетта мога да кажа, че Полша е страната на любовта.....според мен.

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Малко немски

ТЪй като в Германия посещавах уъркшоп креативно писане нека споделя какво създадох там. За тези, които не разбират немски - намерете някой наблизо да превежда :)
А странни мисли от полша - скоро скоро
Die kluge Leuten sagen, dass man schreibt wie man denkt und spricht.
Wenn das richtig ist, meine Essays müssen wie Musikcharts Mischung sein.Die Lieder in Musikchart haben etwas gleiches , aber sie sind auch verschieden wie Mond und Sonne.Wenn man eine Sache sagen will , kommen einem Assotiationen in den Kopf.Und am Ende hat der Text andere Richtung .Aber das ist am Interessantesten von den Texten – sie führen den Leser durch viele verschiedene Länder und er kann nie das Ende erraten .Der Rhyhmus in den Sätzen ändert sich wie das Rhyhmus in meinen Musikcharts .Und alles ruft viele neue Emotionen hervor .
Am wichtigsten ist, dass der Leser eine heilende Wirkung fühlt, ein Essen für die Seele. Am besten ist es, wenn man in den Text versinkt. Man fühlt sich als wenn man Fieber hat, aber seine Aufmerksamkeit ist geweckt. Wenn man liest, ändert das man seine Weltanschaning für Allem. Es gibt eine neue Welt, in des man versunken ist. Dort kann man vor seinen Problemen und seinem Leben weglaufen. Man kann irgendein anderes sein.


Leben ist ein schweres Spiel.
Ideen Fuhlen uns durch das Leben.
Emotionen der ganze Zeit verwechseln unsere Pläne.
Beide – Fühlen und Denken machen ins zu Meschen.
Ein interesantes spiel mit keine Regeln ist das Leben.

Man kann sehr geradlinig sein,
Aber wenn die liebe kommt
Coctail auf Gefühlen macht sie mit ihm.
Hat er ein Medicin dafür???
Tut mir leid, aber die Liebe ist am großest Krankheit mit keiner Arznei.

Unsere Seele irrt sich durch die Fröhlichkeit und Trauer imher,
Niemand kann ihr helfen.
Seele ist allein in dieser Heimsuchung.

Ziemlich schwer wird die Gedanken im den Kopf yi dirigieren.
Unsere Herz ist starker als unsere Fassung.

M
an fühlt Kälte oder Wärme.
Ein verliebnes Bli ck kann Wunder machen.
Nie ist als wichtig wie die Persone, die liebt.
Spielfilmen sind immer mit glücklicher Ende.
Courage muss man hat, wenn yum Ende gehen wollt.
Habt er andere Wahl?
Ein leiches Spiel ist das Leben mit Liebe.
Nicht andere macht uns genauso glücklich als Liebe.

петък, 5 септември 2008 г.

Притегателна сила

Притегателната сила на чужбината. Дали е само любопитство. Или авантюристичен дух. Като човек който остава само 12 дни между две чужбински пътувания незнам дали мога да дам обективна оценка. Но разликата е, че аз имам билет за връщане. И мисля да го използвам. Какво ме порази. Един приятел, с който бяхме заедно в САЩ през отминалото лято, ми каза още тази зима - аз планирам да остана там.....отвъд. С мъка и неувереност му казах, че това е неговия път, ако реши да е така. Същото това момче днес случйно написа :
.....nemoga , lipsvat mi razbititte ulici , lipsvat mi namryshtenite prodavachi v magazinite , ne ponasqm da mi se izvinqqvat na vsqka krachka za vsichko a v syshttoto vreme shefyt mi da mi kazva dobra rabota i v sledvashtiq moment da mi kreshti za neznachitelni neshta ....nai mn mi lipsva vyzmojnostta da si hvana neshtata i da napusna , ako mojeh dosega da sym go napravil po ne 30 pyti
И това звучи почти толкова убедително, колкото допитването на двамата българи дали да заминат за САЩ със зелена карта (справка e-vestnik.com). Учудва ме какво ни привлича. винаги ме е удивлявало какво ни липсва. Всички говореха, че им липсва киселото мляко и сиренето. А аз и на двете не съм любител....но виж езика. На мен винаги ми е липсвал езика. Шегите. Словесните Каламбури. И макар с ентусиазъм да стягам багажа съм убедена, че ще се върна. Когато и както....Дори без да мога да обясня защо. Защото най-силните неща са необясними. Не можеш да кажеш защо обичаш или мразиш, защо искаш или не!!!!!!!!
Затова - до скоро!!!!

събота, 30 август 2008 г.

Без дъх

Има моменти които спират дъха. Спират света да се върти и важни са само хората около теб. И не - не говоря за любов. Или поне не такава каквато я познавате. Говоря просто за върховното удоволствие да си сред супер добри нови приятели, да не спирате да се смеете и да се опитвате с всички сили да преборите съня. В подобни моменти единствената емчта е да не затварям очи, защото ще изпусна нещо прекрасно....Макар и това да се случва понякога....волно или не!!!
Блажено щастие без край....Или поне краят е далеч ...или направо не съществува. Точно в този момент!!! Само усмивките, аз, тя, ти и той!! И когато всичко приключи се питаш.......мхм това.......истина ли беше. Нима има и друга реалност.....Не бях забелязала.

сряда, 27 август 2008 г.

Едно мокро послание

Не. не мога повече. И те се стичат. Вече приличам на онези ревливи лигли във филмите. Но има неща, които са по силни от теб. като усмивката, например. Като сълзите, които се стичат в момента. Всички са още тук, но аз предчувствам. Усещам миризмата на раздялата...И знам че една частичка от мен умира с тази раздяла. Поредната частичка от преголямото ми сърчице. докога ще трябва да раздавам....Не искам. Защо има толкв амног неща на света, които трябва да правим, дори и да не искаме. И безброй много обещания. Знам какво значат те....И знам, че никога повече няма да се повтори този момент. Никога повече няма да бъда Гълъба в компанията и няма да си говорим за фуфуни на закуска....

вторник, 26 август 2008 г.

Неописуемо

Има неща, които немогат да се опишат. Те просто се чувстват и думите остават пребледнели и безпомощни, когато се опитват да ни се притекат на помощ в описанието. Точно това е и езиковият курс, в който попаднах. Тотално нов свят изтъкан от немска (предимно) и английска реч и хора с тотално различни мирогледи. Хора от Йордания, Мексико, Русия, Грузия или Белгия. Момичета със забрадки и мачовци, които флиртуват с тях. Смешно, забавно и някак наисвно е всичко. Да си на 20. И всички около теб да са на 20. Да си на един малко по-дълъг летен лагер и да не те изнтересува нищо друго освен къде е партито довечера. И в същия момент след една бира да обсъждаш дълбоко проникновени теми като разликата между вярата в исляма и в християнството и дали наистина опростеността на живота в арабска страна е по-спокоен.
Всеки ден говорим за глобализация и сблъсък на култури. Ето ги тук. но под друга форма. по скоро като прегърдка на различни кутури, защото тук сблъсък няма. Има само щастие, добро настроение и малко тъга, която се прокрадва при мисълта, че Мая няма повече да чука на вратата ми за интернет, а роберто и Алесио няма да ме заварват в банята.... Може би съдбата ще ни събере отново......но в някой друг живот, защото от утре ние ще сме други хора. Доброволно или не.....
Боже, колко много ви обичам всички

понеделник, 11 август 2008 г.

Като в приказките


Били ли сте в приказка? Ама истинска. С дворците и обраслите със зеленина тераси. С езерото на гърба на замъка. Аз бях в един такъв замък. И, не, все още не съм се разхождала до Люксембург (предтои, предстои „), а просто запалих колата до Равадиново. Рава – какво? Р-А-ВАДИНОВО. До Созопол е, за по-скараните с георафията. Та това селце е приютило първия български приказен замък. Тъй като очаквам в България да не настъпи скоро приказно време, може би ще си остане и единствения. До него се стига трудно – пътя е достатъчно разбит, за да си представиш как са пътували прапрапра дедите ни с каруца. Но това си му е чар. Мисля че..... Иначе гледката, която се разкрива още от пътя си е с една дума казано – приказна. Кулите и арките – всичко си е като в декорите на ‘Братя Грим”. Влизаш и накъдето и да се обърнеш те чака нова приказка. В ляво столчетата на седемте джуджета, в дясно терасата, от която Василиса Прекрасна спуска безкрайните си коси. Черият лебед, плуващ в езерото, който напомня за нямата Елиза. Ако нямате и бегла идея за какво говоря ви връщам в детската градина, където най-голямия проблем е, че са ви сложили да стоите до момченце а най-важното задължение – да заспивате след приказката на мама. Хубаво е да се връщаш в детството, а когато то те привлича с толкова изпипани до всеки детайл места няма как да не се вдетениш. Дворецът за съжаление още не е завършен, а и още не е много сигурно дали наистина ще бъде хотел. Собственикът му се е отдал напълно и с радост разказва за него на всички посетители. За средствата няма да говоря, защото ....официалната и неофициалната версия както винаги не съвпадат. А и да не изпадаме в друга приказка – за Нострадин Ходжа.....Иначе в двореца всичко е ръчно прваено и е по специалните проекти на собственика. Като истински достоен дворец и този има параклис. Всички тези сгради съвсем скоро ще бъдат украсени с витражи......но ще почакаме засега. Може ли обаче дворец без статуя на входа. Не и ако сте в света на Фантагиро. Затова и тези крака съвсем скоро ще държат 2,5 метрова статуя. За да ви псореща....съвсем безплатно...или поне доското. Тук е и мястото на смешната история, която разделя четъртък и неделя.  Този замък бе видян в четвъртък. И нито ден по – рано. И то съвсем безплатно. Три дни по-късно вече пренасянето в приказките ви струваше 5 лева. Инфлацията съществува дори в света на приказките. Но може ли да ги виним. Ами ако трябва да ни пресъздадат и стария Джани Родари и неговия дъжд от бонбони......ще трябва повече от работливи друдждета.... 
Едно детинско послание, но не от БГ Радио.

вторник, 8 юли 2008 г.

Психо....логи(к)а

Замисляли ли сте се колко важно нещо е психологията? Да бе. Я пак! Замисляш се.....и примерно описваш много важно събитие в твоя живот. Преобразувано на хартия всичко добива една трансмагичност. Добива друг облик......Почти като разликата между писмата, писани наум и наяве :) Дрън дрън и стига общи приказки!
Става д ума за психологията - тази уж маловажната, ежедневна психология. Кой как е реагирал и защо. Хубаво е да можем да анализираме действията на другите. Седите с рпиятелка и тя ви разквазва какво било станало...." И той к'вооооо" си е емблематично за народопсихологията на българина. И все пак не осъзнавах, колко е важно да си наясно с мотивацията си, докато не се сблъсках с книгата на Мадлен Алгафари. (тук скобата е за хора, които са живели на Марс последните 10 години - тя е един от най-популярните психолози и психоаналитици в България и постоянно я канят по медии, безкрайно трудно е да си запишеш час при нея, съпруга е на Нидал Алгафари, който е един голям човек...с чувство за хумор....а и отскоро тя пише книги съ стихоове, които сигурно са хубави, но аз стихове не чета, както и описва психослучаи на свои пациенти И това изречение стана доста дълго...). И чета си аз книжката и в един момент единия клиничен случай толкова ме завладя....може би защото ставаше дума за лекуане на депресия, а аз съм си склонна към подобни състояние. Но самия случай бе толкова грабващ - почти като мини книга в книгата. Или като сценарий на филм - доста драматичен, но все пак доста човешки. И все пак, четейки всички тези приложни психологии се замислих как всяко едно малко нещо може да окаже огромно влияние на нашата психика. Репликите, които мама ни казва, когато направим беля....или думите, с които отвръщаме на другите, когато ни ядосат. Ами думите. Колко много ни объркват думите. Пробвали ли сте скоро да говорите с любимия без думи. НЕ ДА ПРАВИТЕ СЕКС. Просто да говорите.....без думи. Ами пробвайте...и то сега :)
И аз пак да попитам. Замисляли ли сте се колко важно нещо е психологията? Сега звучи по друн начин, нали.....Ами бягайте до книжарницата за "Вяра имам" и като се върне любимия го прегърнете с поглед и му изкажете най-милите послания....без думи! А ако нямате любим - CALL ME, BABY ;)

Как се каляваше стоманата

И......сега си представяте едно много детайлно описание на стоманолеярна :) Ха ха - дори незнам дали има такава дума....И така де - в този пост ще става дума за характера. И как по-точно се калява той. Нашият характер. Не друг - нашичък си е ПЪК!!!! Днес бе поредният случай, в който трябваше да стискам зъби. Няма как. Щом някой с повече власт ти каже, че си сбъркал - има моменти, в които няма как да кажеш, че не е прав. Интересно е, че случката този път не провокира познатите емоции. Обикновено в такава ситуация човек е толкова яден, че дори погледа му се замъглява, спира да мисли и ражда единствено кръчмарски......благословии. Явно многото триене на сол все пак ни помага да предприемем най-вярната стратегия - мълчанието! Та понеже бяхме с една първокурсничка.....заедно понасяхме "стрелите на безчестната съдба". И на нея и стана криво. Доста криво. И се замислих. Ама наистина...И като в онези книжки - на които б ързо прелистваш страниците - се видях....през последните 2 години. Всички работни места, всички нерви, всички отвратителни шефове и случаи, в които ми се е искало да ги удуша. И май наистина с времето и опита....би могло да се стигне до ситуацията - "Майната му". И пак явно е не съвсем.......щом четете това!
И ето - злаупокойна панахида за злобните шефове:
а/ Даниела - ТВ7 (колкото съм те обичала и ти мен, толкова си ме тормозила и манипулирала/
б/Хелън 1......, която се оказа, че май не е толквао лоша
в/Дженифър - самото изчадие на залотоооо
г/ Хелън Пентър - най-злобния и ужасен човек, с който е трябвало не само да стоя в една стая, но и чиито нареждания да слушам
д/ Чайка - това пернато на много пъти бе на косъм да остане без пера
е/........той, който ме ядоса днес
Не ви се иска да влизате в подобен списък, нали? Ами тогава - просто внимавайте. Как се държите, как говорите, какво внушавате. Just BE Carefull AND DON'T WORRY - BE HAPPY!

събота, 5 юли 2008 г.

За дъждовния сезон

Говорим си ние с Боянката в скайп. Ама такова - дълбокотемно - късно съботно-вечерно. Аз тъкмо си поревах на един сладникав драматично-любовен филм....и вече съм щастлива. Мина дозата напояване за деня :) Та си говорим ние с Боянката. И какво да обсъдим - до любовта стигнахме. То какво друго - съботните вечери са за това - все пак е студено да танцуваме салса!!!!! Обяснявам си аз, че от много рев очите ми си промениха цвета - станаха светлокафеви.......(тайно се замислям дали пък следващия път няма и сини да станат - а дано пък::))) И от многото проникновения аз установих, че земята на любовните ми трълки се намива в екваториалната климатична област. Съществува летен и държовен сезон. През летния усмивките греят по всяко време и изменения на атмосферното налягане не се наблюдават твърде често. Много рядко прокапва лек и разхлаждащ дъждец, който спомага образуването на дъга. През този сезон слънцето и луната тайно се целуват при всеки удобен момент, затова хората леко се объркват от деня и нощта. Летния сезон обикновено свършва внезапно. И настъпва дъждовният. През него времето е непредвидимо и хладно. Наблюдават се чести валежи, заменяни от купеста облачност и кратки слънчеви моменти. Атмосферното налягане е ниско, но нормално за сезона. Наблюдават се ураганни ветрове на опустошителни купони, редувани с караоке бризове. В края на сезона времето утихва и се разведрява.
Та вие в кой сезон се намирате? Аз не знам, затова вас питам.....

понеделник, 30 юни 2008 г.

Сбогом, дано си.........

Не обичам сбогуванията. Дори и когато знаеш, че те очаква нещо хубаво. Дoри и като знаеш, че не е било чак пък толкова яко. Ама си беше! Весело, забавно, изморително и адски вдъхновяващо.
Днес е последният ми работен ден в ТВ "Здраве" и вместо да съм ужасно щастлива ми е....малко тъжно. Тyкмо ги опознах, тъкмо заработихме вече като истински колектив....абе кривичко. Ама така се получава - все някога.
Има и аспекти, за които се радвам. Добрите чувства, с които се разделяме. И все пак - те не стигат, за да премахнат горчивия вкус от устата ми. Но са достатъчни да ме обнадеждят, че ми предстоят много нови срещи с тези хора - и се надявам все още да останем с тези добри чувства. Да живеят хората, които те карат да се почувстваш.....творчески на работа, да ти покажат, че има някой, който го е грижа и да те подкрепят, когато се ядосаш....абе дори само да ти кажат "наздраве" - пак е добре....Да живеят.......

Самооценката като странното животно в зоопарка

Самооценката е интересен феномен. Учили сме за имидж, как да го изграждаме и как да го превръщаме в най-големия си коз.......но никой не ни учи как да се самооценяваме. Много жив е споменът на милото малко момиче, което дойде с много възможности, лек диалект в говора и адски ниско самочувствие. Ниско, защото в т.н. провинция хората не виждат себе си като модел. Издигнати са в култ разни софийски пикли, които говорят на "ходиме и млеко" и ти си мислиш, че така трябва. Мислиш и много други неща, свързани с ниската самооценка и къде се сливат високата самооценка и надутостта. Защо ли реших да пиша за това - случайно попаднах на две събития. Едното е блог на едно непознато момиче, което също списва с "Аз чета..", която след проучване за собствената си личност, бе установила, че явно не се познава.......ама никък. Другата случка ме заинтригува повече - беглото ми познанство с един новоизгряващ актьор. Веднага ми се видя твърде критичен и по простичко казано "надут". Моя приятелка, която явно наистина го е поопознала по-добре, просто ми каза : toi vijda pod horata. prekaleno e kriti4en. no tova nqma kak da e taka. toi ne se vijda kato raven na ostanalite. za6toto prosto naistina gi prevuzhojda. nasitina e mngo dobur i e mngo umen. toi ima 4 vis6i. И аз се замислих....И мисля ли мисля... чак косата ми стана светло кестенява ...и пак си казвам - добре бе - защо така. ОК. Имаш образование. ОК умен и относително успял си. Ама мама ме е учила, че умния и с умния и с глупавия може да си приказва. А маниерността на умните и успелите.....колкото и да ме убеждавате си е поза. ТИ ако знаеш, че си по-умен от тях те няма да го разберат - и да го демонстрираш, ще е по начини, които.....не се набиват на очи.
Може би е така, може би ми се иска да е така......но искрено се надявам, че колкото и да работя над себе си един ден няма да мсилят за мен, че съм надута :) (е тук си се изчетках сама и това беше най-смешния пиниз на света ама....айде от мен да мине )

понеделник, 23 юни 2008 г.

Първото бебе

Вие снимали ли сте реклама? Ето по това предполагам, че си приличаме. И ние не бяхме. Ама съвсем никак. Нито измислянето, да не говорим за разкадровките и изпълнението. Затова когато човек си няма опит си го наваксва с прекомерни дози ентусиазъм. Те лудите – ентусиазъм много, ама ние засега се води че не сме…..луди де….не друго.

И така…..Една реклама започва от сценария. Колкото и да не ви се вярва и тук белият лист е началото почти като в Библията.(Е сега тая Библия направо ни побърка….така де пообърка).

Абе - роди се. След много анонимни мъки, дойде и тя – прекрасната дама с рокля на цветя и зелена сламена шапка от филм на Грейс Кели(за набор 95 и нагоре това е една актриса….красива, която все ходи със шапки).

Дойде и първото отричане – тъмно и тайно, секретно в скайп и почти безумно. Корпоративно. Дoволни и щастливи завидна група от ентусиасти отново изникваме на утрето. Но и то не е точното утре. Някакво фалшиво е и пак ни праща в забвение. Този път и пари ни искат, което отвсякъде си е сложен въпрос…..Пропускам междувременните конструктивни спорове ЗА и ПРОТИВ БНТ и производните му „отново конструвкивни” спорове. Тук присъстващите ще се посмеят, а Жоро ще ме прощава……./стоп на лиричното отклонение и отиваме право там/

Утрото вразуми някой от нас….и ни изправи пред нови препятствия от автобусен характер. И така плановете се обърнаха мигновено и аз светкавично се сдобих с шапка и …..за гащи си мислите нали. Мда ама аз рокля щях да кажа. Гащите ги оставете на Черно Фередже. И така въоръжена с зелена шапка за дискредитиране на пенсионери и торба, пълна с шарени рокли, достатъчни за цял клас по пиано, аз се отправих право натам. Ама ме върнаха. Не физически….Ползвам градски транспорт все пак – там връщане назад няма (тук ли да кажа на Бате Бойко, че левче за билетче е безумие…). Връщането беше административно. Терен нямали сме. Или по-точно сега не било удобно. Почти като оправданията на гаджето от десети клас ама….това е съвсем друга тема. Запазваме за утрето. Ех това утре….

Голямото чакане. Вие чакали ли сте? А……не сте. За тоалетна в заведение чакали ли сте? За концерт на Металика чакали ли сте? А за да си платите сметката за телефон? Значи знаете какво е….Стоиш и си чоплиш в носа (нещо много нехигиенично, което вече никой не прави, но е останало като клише) и чакаш. Еми….ние не чакахме Годо. В това бяхме сигурни. Май в нищо друго. А и в нашата лудост бяхме сигурни...ама то това си е откритие тип Айнщайново, т.е. недоказуемо, докато не те прасне по главата….ябълката.

И денят дойде. Беше вторник. Почти като в песента на Остава, ама там ставаше дума за Понеделник (Любимата ми песен от албума „ Моно”). И какво? В петък - снимаме. Още по-хубав ден. И то невъзпят от Остава. КЕФ. Само че от вторник до петък периода е прекалено голям за помнене. И някой бяха забравили. Я да се явят, я други неща. Криво ляво се озоваваме на ТЕРЕН в минимално пълен състав. План минимум е изпълнен. И сега се почна. Голямото кълчотене. Голямото преследване. Голямото сваляне. Че и мръснишки погледи. И всичко това по сценарий……Ах, Алекс…..колко мръснишки погледи обра. Ама ние нали сме добри все хубави неща ти мислехме. „Само да ми паднеп….да ми оправиш…бушоните” и все от този сорт…техничарски мисли. И въпреки тези очевидни трудности(изчерпа ми се техничарския речник) все пак беше забавно. И за нас и за кибиците на първия ред – мдаа Боянка и ти си в това число. Даже си под първи номер. Бързи и експедитивни…..И дори не можахме да изнервим Иво/режисьора/. Браво на нас.

Тук сега малко се чудя…..да ви кажа ли че по обяд се напихме като трите прасенца или само да спомена, че пих кайсиев сок? Ами….ще кажа само, че бяхме щастливи от резултата и отбелязахме постижението както подобава – с пържени картофи. И то със сирене. А за да не четеш тези безсмислени лилински редове и да се чудиш и да правиш онова нехигиеничното движение……а да и да отваряш приятеля Гугльо, за да проверяваш кой е Годо…..просто следващия път ела. И ще има да разказваш….И аз бях там и аз…..реклама правих.

неделя, 22 юни 2008 г.

Повод да се замислим

Това е една песен, която може да те промени...Аз я открих точно преди година с помощта на Нели :) И малко по-късно изживях историята от песента - едно добро момченце ми разби сърчицето....за да разберем, че ще останем приятели завинаги. (или поне така си мислим). Няма много какво да се каже за тази песен, защото тя самата говори много - затова аз млъквам и ви осатвям на James Blunt

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Има и вълшебни дни

Има дни....има дни във които ми върви. Аз поне така си пеех онази стара песен. И след като в един от предните постове ви споменах колко приятно е да имаш имен ден, то сега продължавам традицията. Още по-прекрасно е да имаш рожден ден. ЗАЩОТО ПОДАРЪЦИТЕ СА ПО-ГОЛЕМИ. Ха ха :) И това де....но не само. Прекрасно е по милион причини. Или поне 366(нали е високосна тази година).
Има хора, които не обичат рождения си ден. Мда...И аз имам такива загубени моменти, в които тъгата е повече от всичките останали емоцийки.Но сега съм щастлива, с усмивка на уста и доволна от едни мънички нещица. СМС, обаждане, скайп и просто хора, на които им пука....хора, които бършат сълзите ти, които се правят на клоуни за да те разсмеят....или поне ти разказват идиотски истории. ПОнякога си спомням онова стихотворение:
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
ор всички твои пътища прерязани
нов път си нарпави и пак тръгни
.
Няма как да го направиш без хората, които те обичат да те подкрепят. А това, че и аз ги обичам безкрайно е причината да се чудиш къде е връзката между всичко това. Просто от силната емоция мисълта ми прилича на заек с подпалена опашка - нещо блъскащо се навсякъде.
И все пак поводът някак вълшебно преобръща всичко - от настроението до мислите ми. Преди да седна смятах да напиша една ретроспекция на отминалата година. Но тъй като тя ще съдържа много любовни неуспехи и повечко професионални радости - няма смисъл. Само ще си пожелая съдбата да ми се усмихва повече, защото понякога си го заслужавам....а другото и сами можем да си го постигнем.
СПирам, че вече и аз се обърках а за вас незнам.

неделя, 8 юни 2008 г.

Секса, града и момчетата

Секса и града отдавна не са думички - табу, особено след каот именития сериал доказа, че по въпросните теми може да се говори и без капчица цинизъм. Сериал за лудостта на женската психика, който всяка жена - прясно зарязана или просто огорчена от любимия гледа с любов. Вече много години....Искрено съжалявах, когато сериалът свърши, но ето го и логичното завръщане. На кинолента. До тук всичко следва познатите "Истински холивудски истории" (има такава поредица).
Една друга истина е, че мъжете не обичат този сериал. Гледат го, но рядко - със същата честота, с която четат и чиклит романи. Това си е въпрос на природа и логични психологични обяснения (за справка книжки от рода на "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" - еднотипни са, но една да прочетеш е безкрайно полезно и напълно достатъчно). Да сте виждали група жени да се съберат и да гледат "Индияна Джоунс"? (не че няма и такива, но....). ВЪпросът е там, че жените са достатъчно либелани да се опитват да разберат мъжкото влечение към пушкащи се филми и да не ги критикуват. Но постоянно се появяват критици, които да ти развалят настроението след добре прекараното време със пълнометражната история за секса и града? Ние нямаме ли право да бъдем разбрано...Вярно че нашето ли чно пространство е с територията на страна джудже, но "Секса и града" си е институция в женската психика....Затова внимавайте как реагирате на вдъхновената усмивка на приятелката си.......Тя просто е привзела от оптимизма на застаряващите нюйоркчанки Кари, Шарлот, Миранда и Саманта....

сряда, 4 юни 2008 г.

Веселото караоке




Има непреходна истина - когато нещо хубаво те връхлети неочаквано - то винаги е по хубаво от това, което си очаквал. Дори ако става дума за излизане с колеги....караоке и просто време, прекарано заедно.
СТана ми малко мъчно, че не сме го правили още в първи курс. Макра н икога умишлено да не съм страняла от турските ни колеги - то чак сега разбирам за изклйучителните им гласови данни.
Както и мнооого други моменти, които сме пропуснали. Има време да ги наваксаме, но и не съвсем.....пък и никога няма да се повтори тази уникалност на непредвиденото....Но пък ще се случат много други хубави неща и се надявам главните герои да са съшщите. Стига толкова приказки......гледайте снимки

петък, 23 май 2008 г.

Вече не можеш да се скриеш

Преди време излязох на среща с един програмист. Много красиво и земно момче. На втората ни среща аз споменах, че като ученичка съм била запалена по математиката, ходила съм на олимпиади и т.н. ТОй ми отговори, че по-скоро знае за наградите ми за есе. ХА! Откъде? Гугъл знае всичко - бе отговорът. Нетърпелива се прибрах вкъщи и пуснах името си в търсачката. Неочаквано много постове и шубликации, за които дори не знаех. Шашнах се! Оказва се, че не можем да скрием миналото си и като цяло - можем да бъдем проучени с един клик. Или май не съвсем. Сестра ми се разочарова, че за нея нищо не излиза. И все пак всеки път, когато правя това упражнение се изненадвам. Никога не знаем какво ще последва. Затова може би трябва да внимаваме. "Следите остават". НИщо че когато четох книгата не бяха останали следите на откъсвача на 20 страници. И все пак внимавайте...то и аз в това число трябва да се сложа, че ще взема да цъфна някъде по бели гащи :) или розови с котета....Дрън дрън .Айде този пост свърши, че почнах да ги говоря големите глупсоти!

Колко е лесно да говориш


Бях забравила колко е лесно да говориш. Даже абсолютно сериозно си мсилех, че имам проблем с комуникацията. Даже бях започнала да се психирам, че не-ходенето ми на детска градина ме е увредило психически. Докато едно малко рижаво същество от една подобна градина не обори почти стабилната ми теория. Лесната комуникация не зависи от образованието. Не е свързана и с възрастта. Тя е като тръпката. С някой хора я има, с някой не. Идва като озарение. Просто се случва. С някой се случва по телефона, с други - на живо....Важното е, че се случва. Мда. Зависи от настроението и нагласата. Но и не зависи....Май май. Особено, когато някой те погледне през прокъсаната мрежа на хилка за федербал заговорнически. Особено когато има рижава коса и е на 5. Има хора, които те провокират. Има хора, които те карат да вършиш глупости без дори да са си отворили устата. Има хора, които ти говорят мълчейки. Но все пак непринудения, този отръскан от двусмислия и подтексти разговор припомня много неща. И припомня как трябваше да бъдат нещата. А всичко потъна в мълчание и самота. Колко беше лесно да говорим. А сега? Дали?

P.S. Снимката няма нищо общо с текста, но реших, че без снимка е скучно.

сряда, 23 април 2008 г.

Кога да кажем стига и винаги ли е възможно

Да кажеш "Не" като цяло не е едно от най-трудните неща. За "стига" си е почти същото. Даже Елена Йончева май си го беше казала в една реклама. ПОнякога, обаче се случва да не можеш....Просто да си безсилен. Днес ми се случи това - да ми кажат, че в телевизията само нося кафета и си губя времето...Каза го човек, който нито е постигнал достатъчно, за да ми го каже, нито дори знае какво работя. Въпросът, обаче, беше принципен. На 20 ли си ти не може да работиш нещо стойностно. Или на тази въпросна преподавателка може би и се иска да е така.
Унижавали са ме много пъти. Още повече случаи е имало, в които да стискам зъби от яд или дори да преглъщам сълзи от безсилие. НО така е в България. Това е днешната реалност, в която си безсилен да казваш каквото искаш и единствено ти е останало да вярваш в каквото искаш....ако имаш куража. Е, аз го имам. И до скоро усещах Факултета по журналистика и масова комуникация като доброто защитено място, където всички торят новопосаденото цвете. Но няма подобни оранжерийки, за съжаление. ДОри във Факултета. И въпреки желанието на други преподаватели - добрите, които ти споделят всякакви дребни свои тайни, които подхранват самочувствието ви, защото може би наистина има защо....До скоро си мислех, че всички са такива - по един или друг начин. Е, вече не са. Пропуснали са да я подложат явно на тест по човечност, когато са я приемали във факултета. Дано няма повече пропуски.........

неделя, 20 април 2008 г.

КОлко приятно е да имаш имен ден

Честит имен ден - първо - на всички именници. Прекрасно е да имаш имен ден. ПОнякога е дори по-хубаво от рождения ден. Няма как твои приятели да забравят името ти, а и много лесно се проверява празнуваш ли, всъшност, или не :) ХОрата са с много положителна нагласа и постоянно носят цветя. Това е цветността на пролетта, това е букета от усмивки. Обичам цветница. Незнам дали, защото е моят имен ден или само защото е цветен. Но наиситна я обичам. Пък и само след 4 дни ще боядисваме яйца - най смешно-забавния ритуал. Обичам всичко, свързано с пролетта....а най-вече обичам, че тази пролет ще ходя до Испания :)

понеделник, 7 април 2008 г.

Да натриеш носа...

ЕДна смешна история. Най накрая ще си кажете. Дейтвието се развива съвсем като във фантастичен роман - в г радския транспорт в София. Далеч съм от мисълта, че има хора, които четат това и не се возят в него.....все пак сигурните читатели са двама - аз и Алекс...но това е една друууга тематика. Представяте ли си го. Не мен и Алекс, а градксия транспорт. Влиза контрола - вечния лош герой. Ако си говорим в термини - антагониста.... :) И започва да тормози пътниците. ЕДното момче усилено си говореше по телефона, затова контрольорката реши, че няма билет. след 5 минутно чакане момчето все пак свърши разговора. Яко за нея. И лошо за него - той наистина нямаше билет. След 1 минутна разправия (невиждано кратка - затова ви казах, че е фантастика това) той явно се примири и реши да плати глобата си. Всички освен контрольорката имахме супер изненадан вид когато от мини чантето си момчето извади торба със жълти стотинки. Седем лева(толкова е глобата) на стотинки по 1. Култов момент. докато се осъзная всички около мен се смееха истерично. контрольорката, обаче съвсем спокойно си ги прибра. С толквоа нешукистична физиономия, за която и най-големия комик би и завидял. чудя се, обаче, дали момчето цял ден е разнасяло стотинките....Дали нарочно е дебнело контролата или просто си ги носи - за всеки случай. И все пак с усмивката дойде и малко удовлетворение....На врага му беше натрит носа :)

неделя, 23 март 2008 г.

За пеенето по улиците и други феномени

На работа съм. В събота. Кошмар. Е не съвсем. Всъщност е интересно. Ходих на концерт. По задължение. И даже и с цветя се сдобих - откраднати. И сеприбирам. В красивия слънчев ден. В който вскеи е тръгнал нанякъде, но не се сеща да се порадва на времето, като ходи пеша. Аз пък да. Нали съм си досетливичка. ВЪрвя и слушам музика сред бездарната симофния от шума на колите. Никой не ме чува. Дори почти не ме виждат. ЗАпочвам да си пея. Има такива песни. И настроения, Които те провокират. Усмивки и щастие от хубавото време, цветята в ръцете ми и музиката в ушите ми.
Два часа по-късно се оказва, че не съм била съвсем невидима. Един приятел е минавал в същото време с колата. Видял ме е. Видял е, че не само не чувам, но и пея с МП3-ката. Предполагам, че е предпочел да не прекъсва щастливия порив. все пак недвусмислено съм му отговорила на незададения въпрос "Как си". ТАка, че....защо да говорим. Оставете съществото ви да говори. Онова - скритото. Защото то е истинско и понякога е по-категорично и пров от самите вас.

За едно странно предложение

Ставам с полуотворено око...Гледах Формула 1, но веднага след края и ПОБЕДАТА НА КИМИ мозъчето пак заспа. Механично натискане на бутончето. На компютъра, разбира се. Механичното влизане в пощата. И - какво ли има там? Писмо от непознат. Безрасъдно и почти глупаво като типична есетествена блондинка отварям писмото и?
Това ще видите в следващия епизод.....Ха ха . Не споко.
Там имамше предложение за женитба с текст:
Predlozhenie za angazhiment, brak Navyn
sys men v Paris, otgovor ako e interesuvan
na anglijski ezik, frenski, ispanski, germanski,
az ne govorja bylgarin (kirillicheskij)
i avtomatichen onlajn translator no
to ne e syvyrsheno .. .

Roberto (Paris)
Мммммда. Определено не е съвършен този преводач. но нещо несъвършена ми се струва и системата. Да си търсиш жена сред майли на непознати? Разбирам за гадже - за единия секс се предполага. Ама жена? Или аз съм се побъркала вече или съм останал старомодна като за миналия век. В днешно време ако човек на моите години се ожени с облекчение въздъхваме, когато разберем, че просто булката е бременна. Защо ли? Ами и аз се питам. Какво пък му е толкова ненормалното да се жениш на 20? Какво въобще му е странното да се жениш (напоследък всички го правят). Как епохата се отразява на подобни ценности. Та в днешно време дори баба ми е стигнала до максимата - да поживеят заедно, да си видят кусурите пък тогава ако не се избият - да се женят. Май нещо сме си се чалнали. И то как да не се чалнеш с тази тотална липса на свободно време.....И от безкрайните редове, написани до тук не разбрахте аз ЗА или ПРОТИВ брака съм, нали? Защото няма как да ви кажа. прото защото досега не съм срещнала мъж, който да не се уплаши от сериозните връзки. ОООоооо я стига генерализации. Посмейте се на маила и ако обичате безкрайно човека до вас - женете се. Животът е кратък, особено, когато нямаш и грам свободно време :)

петък, 18 януари 2008 г.

За една изкълчена любов

Лед. Вървя плахо. Бум. Пльос (най вероятно). На земята съм. Но не защото някое гадже ме е свалило. Просто се изтърсвам през зимата. А ръката още ме боли. Изкълчена била каза един смешко с престилка на доктор. "Ще ти мине". Мда супер. Един ден ще играя волейбол върху горещия пясък. Но ръката ме боли сега. Както и обичливия ми орган - дали наистина е сърцето - няма да разберем никога. И на него му е все тая, че един ден може тормозителя му да каже " Съжалявам. Знам колко те нараних." Искам тук и сега. Но нещата не стават така. Те стават, когато не са ти нужни, когато ще можеш да минеш и без тях.
Омръзна ми да ми казват, че времето лекува. Не го вярвам. Ръката ме боли все повече, а сънищата за отминалите мигове се наместват винаги, когато затворя очи. А и този страх. искаха да ме водят на пързалка. Но толкова много лед. А ръката ми е още слаба и ако я натоваря боли. Как да отида като знам как става. Точно за един миг. И той те изключва от живота си. Ей така - без предупреждение, точно когато не очакваш. Ледът е студен и твърд. Да. На него не му пука. Той просто е там и чака следващата....за да и разбие сърцето. Или да и изкълчи ръката....

сряда, 2 януари 2008 г.

Подаръците - какво са всъщност те

В какво се е превърнала традицията да се разменят подаръци на Коледа ще стане въпрос. Тук и Сега. Повод - отминалата Коледа. Семеен уют с трапеза. Цялата рода заедно със старите ми баба и дядо. Нетърпеливата ми поотраснала сестра като тригодишно дете иска да отвори подаръците преди 12. не че не знае какви са. Собственоустно си е поръчала всичките си подаръци. Въпроса е вече да ги има. Едвам удържаме фронта до 10. С малко сълзи и една пропусната вдъхновяваща реч. Празници. Винаги трябва да има сълзи. Отваряме подаръците един по един. Какво е това пита баба ми на първия. GSM. До тук обяснението е лесно. Подарък номер 2. А това какво е? USB. А сега де.... След като преди време кратко точно и ясно обясних на същата тази баба, че интернет представлява свързани с кабел компютри, които си обменят информация, бях обявена за почетния преводач на семейството от модерен на бабешки език. От не-български на старо-български. И за въпросното USB подхождам по познатия начин. Обяснението : ами за пренасяне на информация от един компютър на друг. Горе долу съм разбрана. Подарък номер 3: Handsfree. Това какво е? Ами за татко като кара да може да говори по телефона без да го държи. Той нали много кара.....Подарък номер 4: mp4 player. А това какво е? Ами пак от компютъра слагам музика и слушам. "А както уокмен" Да, почти. Само дето музиката я слагам от компютър. СПирам до тук с нашата техноколеда. Бойкот!
Някога много отдавна ме бяха учили, че подаръкът е нщо ценно, с което ти е много трудно да се разделиш, но като го дадеш на друг човек, показваш, че обичаш човека повече. В живота си съм рпавила няколко такива подаръци. Но определено не ъсм съжалявала след това. За какво говори, обаче, нашата техно коледа? преобръщане на ценностите, на традициите, на езика дори. Може би! И все пак ако се замислим може би не е невъзможно да изградим прекъснатите мостове между стария и новия свят/език/традиционализъм. Аз поне ще опитам.

вторник, 1 януари 2008 г.

За старата година с любов

Старата година си отиде. Почти както си отиде старата любов. Само че по-безболезнено. И отново сме на прага - познатия стар праг пред който изричаме редица обещания. Четем хороскопи, а нещо в стомаха ни пърха при мисълта за новото начало, което носи нови емоции. Краката ми са омекнали от снощния купон , но все пак успявам да променя физиономията на къщата си. С малко въображение! Ето- ново начало. Искам това - новото - да ми донесе толкова много неща. Малки неща. Човешки неща. Дори понякога ме е страх да ги изрека на глас, защото почти никога не се случват. И докато чакам да се случат се усмихвам. И правя други безброй неща. Няма друго спасение. Поне за мен....няма. Трябва нещо да се случва защото няма по-тъжна равносметка от "Годината мина толкова бързо, че нищо не успя да ми се случи". На мен пък се случи. В същата тази бързо минала година. И знам, че случилото се никога няма да се повтори. То никога не се повтаря. Дори и да искаме. И това му е хубавото. Че стоя на прага и знам, че ме очакват още толкова, а дори и още един дни, в които нещо ще ми се случи. Хубаво/лошо....то минава и те прави човек. От плът, кръв и емоции. Богат човек. С хиляди истории, които да разказваш на маса. И още толкова, които да премълчиш на маса. Това му е хубавото да бъдеш човек. Точно затова е приятно да започнеш наново - по стария начин и не съвсем.
Powered By Blogger