понеделник, 30 юни 2008 г.

Самооценката като странното животно в зоопарка

Самооценката е интересен феномен. Учили сме за имидж, как да го изграждаме и как да го превръщаме в най-големия си коз.......но никой не ни учи как да се самооценяваме. Много жив е споменът на милото малко момиче, което дойде с много възможности, лек диалект в говора и адски ниско самочувствие. Ниско, защото в т.н. провинция хората не виждат себе си като модел. Издигнати са в култ разни софийски пикли, които говорят на "ходиме и млеко" и ти си мислиш, че така трябва. Мислиш и много други неща, свързани с ниската самооценка и къде се сливат високата самооценка и надутостта. Защо ли реших да пиша за това - случайно попаднах на две събития. Едното е блог на едно непознато момиче, което също списва с "Аз чета..", която след проучване за собствената си личност, бе установила, че явно не се познава.......ама никък. Другата случка ме заинтригува повече - беглото ми познанство с един новоизгряващ актьор. Веднага ми се видя твърде критичен и по простичко казано "надут". Моя приятелка, която явно наистина го е поопознала по-добре, просто ми каза : toi vijda pod horata. prekaleno e kriti4en. no tova nqma kak da e taka. toi ne se vijda kato raven na ostanalite. za6toto prosto naistina gi prevuzhojda. nasitina e mngo dobur i e mngo umen. toi ima 4 vis6i. И аз се замислих....И мисля ли мисля... чак косата ми стана светло кестенява ...и пак си казвам - добре бе - защо така. ОК. Имаш образование. ОК умен и относително успял си. Ама мама ме е учила, че умния и с умния и с глупавия може да си приказва. А маниерността на умните и успелите.....колкото и да ме убеждавате си е поза. ТИ ако знаеш, че си по-умен от тях те няма да го разберат - и да го демонстрираш, ще е по начини, които.....не се набиват на очи.
Може би е така, може би ми се иска да е така......но искрено се надявам, че колкото и да работя над себе си един ден няма да мсилят за мен, че съм надута :) (е тук си се изчетках сама и това беше най-смешния пиниз на света ама....айде от мен да мине )

1 коментар:

Boyan Zahariev каза...

Да, самооценката е наистина странно животно. Все повече се обеждавам в това. Наистина понякога определяме някой като "надут". А някои може би наистина са такива, зависи в каква среда живеят и работят. Но лошото е, че познавам много малко хора, които имат реална самооценка. А и то не е лесно да признаваш грешките си. Нали уж всеки греши. Но не всеки си го признава. А като му кажеш, че греши, си мисли, че си груб и се заяждаш с него. А всъщност реалната самооценка трябва да се гради на критика (или по-точно самокритика), и то жестока, постоянна и всеобхватна. Иначе ставаме надути.

Powered By Blogger