събота, 30 август 2008 г.

Без дъх

Има моменти които спират дъха. Спират света да се върти и важни са само хората около теб. И не - не говоря за любов. Или поне не такава каквато я познавате. Говоря просто за върховното удоволствие да си сред супер добри нови приятели, да не спирате да се смеете и да се опитвате с всички сили да преборите съня. В подобни моменти единствената емчта е да не затварям очи, защото ще изпусна нещо прекрасно....Макар и това да се случва понякога....волно или не!!!
Блажено щастие без край....Или поне краят е далеч ...или направо не съществува. Точно в този момент!!! Само усмивките, аз, тя, ти и той!! И когато всичко приключи се питаш.......мхм това.......истина ли беше. Нима има и друга реалност.....Не бях забелязала.

сряда, 27 август 2008 г.

Едно мокро послание

Не. не мога повече. И те се стичат. Вече приличам на онези ревливи лигли във филмите. Но има неща, които са по силни от теб. като усмивката, например. Като сълзите, които се стичат в момента. Всички са още тук, но аз предчувствам. Усещам миризмата на раздялата...И знам че една частичка от мен умира с тази раздяла. Поредната частичка от преголямото ми сърчице. докога ще трябва да раздавам....Не искам. Защо има толкв амног неща на света, които трябва да правим, дори и да не искаме. И безброй много обещания. Знам какво значат те....И знам, че никога повече няма да се повтори този момент. Никога повече няма да бъда Гълъба в компанията и няма да си говорим за фуфуни на закуска....

вторник, 26 август 2008 г.

Неописуемо

Има неща, които немогат да се опишат. Те просто се чувстват и думите остават пребледнели и безпомощни, когато се опитват да ни се притекат на помощ в описанието. Точно това е и езиковият курс, в който попаднах. Тотално нов свят изтъкан от немска (предимно) и английска реч и хора с тотално различни мирогледи. Хора от Йордания, Мексико, Русия, Грузия или Белгия. Момичета със забрадки и мачовци, които флиртуват с тях. Смешно, забавно и някак наисвно е всичко. Да си на 20. И всички около теб да са на 20. Да си на един малко по-дълъг летен лагер и да не те изнтересува нищо друго освен къде е партито довечера. И в същия момент след една бира да обсъждаш дълбоко проникновени теми като разликата между вярата в исляма и в християнството и дали наистина опростеността на живота в арабска страна е по-спокоен.
Всеки ден говорим за глобализация и сблъсък на култури. Ето ги тук. но под друга форма. по скоро като прегърдка на различни кутури, защото тук сблъсък няма. Има само щастие, добро настроение и малко тъга, която се прокрадва при мисълта, че Мая няма повече да чука на вратата ми за интернет, а роберто и Алесио няма да ме заварват в банята.... Може би съдбата ще ни събере отново......но в някой друг живот, защото от утре ние ще сме други хора. Доброволно или не.....
Боже, колко много ви обичам всички

понеделник, 11 август 2008 г.

Като в приказките


Били ли сте в приказка? Ама истинска. С дворците и обраслите със зеленина тераси. С езерото на гърба на замъка. Аз бях в един такъв замък. И, не, все още не съм се разхождала до Люксембург (предтои, предстои „), а просто запалих колата до Равадиново. Рава – какво? Р-А-ВАДИНОВО. До Созопол е, за по-скараните с георафията. Та това селце е приютило първия български приказен замък. Тъй като очаквам в България да не настъпи скоро приказно време, може би ще си остане и единствения. До него се стига трудно – пътя е достатъчно разбит, за да си представиш как са пътували прапрапра дедите ни с каруца. Но това си му е чар. Мисля че..... Иначе гледката, която се разкрива още от пътя си е с една дума казано – приказна. Кулите и арките – всичко си е като в декорите на ‘Братя Грим”. Влизаш и накъдето и да се обърнеш те чака нова приказка. В ляво столчетата на седемте джуджета, в дясно терасата, от която Василиса Прекрасна спуска безкрайните си коси. Черият лебед, плуващ в езерото, който напомня за нямата Елиза. Ако нямате и бегла идея за какво говоря ви връщам в детската градина, където най-голямия проблем е, че са ви сложили да стоите до момченце а най-важното задължение – да заспивате след приказката на мама. Хубаво е да се връщаш в детството, а когато то те привлича с толкова изпипани до всеки детайл места няма как да не се вдетениш. Дворецът за съжаление още не е завършен, а и още не е много сигурно дали наистина ще бъде хотел. Собственикът му се е отдал напълно и с радост разказва за него на всички посетители. За средствата няма да говоря, защото ....официалната и неофициалната версия както винаги не съвпадат. А и да не изпадаме в друга приказка – за Нострадин Ходжа.....Иначе в двореца всичко е ръчно прваено и е по специалните проекти на собственика. Като истински достоен дворец и този има параклис. Всички тези сгради съвсем скоро ще бъдат украсени с витражи......но ще почакаме засега. Може ли обаче дворец без статуя на входа. Не и ако сте в света на Фантагиро. Затова и тези крака съвсем скоро ще държат 2,5 метрова статуя. За да ви псореща....съвсем безплатно...или поне доското. Тук е и мястото на смешната история, която разделя четъртък и неделя.  Този замък бе видян в четвъртък. И нито ден по – рано. И то съвсем безплатно. Три дни по-късно вече пренасянето в приказките ви струваше 5 лева. Инфлацията съществува дори в света на приказките. Но може ли да ги виним. Ами ако трябва да ни пресъздадат и стария Джани Родари и неговия дъжд от бонбони......ще трябва повече от работливи друдждета.... 
Едно детинско послание, но не от БГ Радио.