сряда, 27 август 2008 г.

Едно мокро послание

Не. не мога повече. И те се стичат. Вече приличам на онези ревливи лигли във филмите. Но има неща, които са по силни от теб. като усмивката, например. Като сълзите, които се стичат в момента. Всички са още тук, но аз предчувствам. Усещам миризмата на раздялата...И знам че една частичка от мен умира с тази раздяла. Поредната частичка от преголямото ми сърчице. докога ще трябва да раздавам....Не искам. Защо има толкв амног неща на света, които трябва да правим, дори и да не искаме. И безброй много обещания. Знам какво значат те....И знам, че никога повече няма да се повтори този момент. Никога повече няма да бъда Гълъба в компанията и няма да си говорим за фуфуни на закуска....

Няма коментари:

Powered By Blogger