Неописуемо

Има неща, които немогат да се опишат. Те просто се чувстват и думите остават пребледнели и безпомощни, когато се опитват да ни се притекат на помощ в описанието. Точно това е и езиковият курс, в който попаднах. Тотално нов свят изтъкан от немска (предимно) и английска реч и хора с тотално различни мирогледи. Хора от Йордания, Мексико, Русия, Грузия или Белгия. Момичета със забрадки и мачовци, които флиртуват с тях. Смешно, забавно и някак наисвно е всичко. Да си на 20. И всички около теб да са на 20. Да си на един малко по-дълъг летен лагер и да не те изнтересува нищо друго освен къде е партито довечера. И в същия момент след една бира да обсъждаш дълбоко проникновени теми като разликата между вярата в исляма и в християнството и дали наистина опростеността на живота в арабска страна е по-спокоен.
Всеки ден говорим за глобализация и сблъсък на култури. Ето ги тук. но под друга форма. по скоро като прегърдка на различни кутури, защото тук сблъсък няма. Има само щастие, добро настроение и малко тъга, която се прокрадва при мисълта, че Мая няма повече да чука на вратата ми за интернет, а роберто и Алесио няма да ме заварват в банята.... Може би съдбата ще ни събере отново......но в някой друг живот, защото от утре ние ще сме други хора. Доброволно или не.....
Боже, колко много ви обичам всички