понеделник, 23 януари 2017 г.

Нещо старо...като виното в килера

Чувствам се като артикул без цена, който залежава в склада. С фалшиви кумири, в посърнали очаквания вървя и цените на другите ме бият в гърлото. Мразя всичко, което ме кара да се чувствам нещастна, мразя фалшивите усмивки. Не намирам край. Нито краят за начало...нито другия. Сигурно съм в цикъл от (без)крайно (не)щастие. И ти...къде ли си. Каза в трамвая. И те ми стават приятели. Безмълвни, тъжни, стари големи приятели. Или просто оранжеви.
Тишина...

Април,2010