Да бъдеш образцов

Аз лично много мразя, когато ми кажат, че съм нормална. За мен подобни категории не съществуват и винаги много се смеех на табелите "Образцов дом", макар и тайно да завиждах, че на нашата къща на село нямаше подобна. Табелката на вратата на Ваня Щерева,обаче, колкото и странна да е, си завладява отвсякъде. Влизаш в този дом и прекрачваш прага на собственото си минало. Четеш и веднага си представяш твоята собствена подобна ситуация. За бързите флиртова, за големите любови, за типшично по женски преживятата мъка...и за безкрайните фантазии. И все пак най-много ме завладя числото три. Незнам защо точно три са приятелките. Но толкова мило ми стана за моите две добри приятелки. И за нашите подобни раазговори кой, с кого , какво и как. А идеята с допълненото издание и писмата след него....Леле, честно един еднствен път съм търсила неистово песен и това бе Роксан на Стинг след като прочетох книгата му. За песента на Ваня Щерева това бе втория. Хубаво е да има подобни песни. Да ти напомнят за приятното приключение да четеш лудите разговори и смехоранствания на някой /не/познат. Не казвам, че песента е велика. Ни най-малко....Но е като онези стари шлагери, които пееш с чудно гърло, защото ти напомнят за лета покрай огъня....Обичам да обичам, а тази книга те обгръща с целия свят и те кара да го разцелуваш. Затова и аз и се поддадох....

Облекчение

Какво облекчени. Мина и последния изпит. В момента обичм света ис ебе си повече, отколкото преди. Отново нямам време, но поне сега това не е фатално. Пък и четенето на книжки, пиенето на бира и танците не бива да се спират за дълго. Иначе рискувам да спра да съм такъв ентусиаст. Мисля си, обаче, че ако не беше толквоа тегава и трудна сесията нямаше да можем да се разбием 2 пъти на диско, нямаше и да се радвам толкова да не правя нищо. С една дума едва сега оценявам какво е да си безгрижен и все пак безгрижен, но за малко и заслужено.
Бягам, че някой идва. Доскоро. Целувки.