Какво облекчени. Мина и последния изпит. В момента обичм света ис ебе си повече, отколкото преди. Отново нямам време, но поне сега това не е фатално. Пък и четенето на книжки, пиенето на бира и танците не бива да се спират за дълго. Иначе рискувам да спра да съм такъв ентусиаст. Мисля си, обаче, че ако не беше толквоа тегава и трудна сесията нямаше да можем да се разбием 2 пъти на диско, нямаше и да се радвам толкова да не правя нищо. С една дума едва сега оценявам какво е да си безгрижен и все пак безгрижен, но за малко и заслужено.
Бягам, че някой идва. Доскоро. Целувки.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Опаа, свърши, а? "Нверятно, срахоно, рекрасно!!!"
След снощната "тантрическа" разбивка мисля, че можеш да си починеш още малко. Само гледай "безгрижността" ти да не премине в безхаберност.
И да, залягай над книжките, че тая сесия само ни развали удоволствието от четенето >;-)
Публикуване на коментар