петък, 25 декември 2009 г.

Малко магия на прах

Коледа е! Един от най-семейните празници, които трябва да ни върнат към духовната ни същност. Но понякога......се случва празникът да се ограничи до разменянето на подаръци, яденето на маса и досадно бъбрене с роднини за общи неща...А всъщност Коледа е много повече! Тя е в коледните песни, които свири плеърът ни на 10ти Декември или завръщането ни към дизайнерските ни умения, украсявайки елхата....Или дори мистиката да избереш подарък за някой - да преосмислиш кой точно е този човек, какви са неговите интереси, на какво би се зарадвал...и може би по този начин да се опознаеш човека още повече.
Наскоро гледах "Наистина любов". Всички акзваха, че е коледен филм, а аз дори бях забравила кога се развиваше действието....Но самата идея, че любовта под каквато и да е форма ни обгражда във всеки един момент, но магията на коледа ни я припомня специално...Да де, ама това са Щатите. Или Англия. И то на филм!
Нека си помислим - коя е точната рецепта за приятна коледа:
1. Любими хора наоколо! Не канете някого ЗАЩОТО ТРЯБВА...
2. Запалете свещите в коледните свещници, които купувахте за украса!
3. Запалете лампичките на коледното дръвче
и 4. Пригответе огромна доза греяно вино, на което да се любувате в минутите на мързелуване + по желание:
5. Обадете се на любим човек, приятел, роднина. За да ви се обади някой и вие трябва да се обадите. Дори не точно днес. Просто някой ден през годината! Просто така! Запазете магията на Коледа, защото с изключение на подаръците можете да поддържате тази магия всеки ден, винаги, когато пожелаете! Та за кога да подготвя виното?

вторник, 10 ноември 2009 г.

Вещите и социализма

Вещите. Подвластни ли сме на тях? Наскоро се преместихме в ново жилище. Що неща изхвърлихме. И то половината – неизползвани. Ама така – баба ми до 10 годишна възраст ми подаряваше едни пижами на точки, които е била купила в огромно количество с мисълта «Да има!». Те така си живееха. Ценяха вещите повече от собственото си улеснение и ги обичаха доживот. Няма да забравя нашият килим в хола – баба ми винаги разказваше как, когато го донесли от Чехия(!!!) седнали на него и с часове го милвали – като дете. Защото той бил толкова мек и като стъпищ, потъваш в него. Нея цитирам – не ми се смейте!Или пък безбройните никому непотребни книги, които са били «тежестта» на някой литературен гений. Няма как да не се разсмее човек при вида на детска книжка «Първи срещи с Ленин». Но наистина – вещоманията някак бе обхванала съзнанието на родителите ми, а и най-вече на баба и дядо. Тя го обясняваше с фактът, че преди режима те са нямали нищо – когато се оженили имали една ютия да се огладят и един лиген да се операт. На тяхното поколение режимът бе дал много – възможност да следват в университет, възможност да работят за жилище и кола. Наистина много на фона на следвоенна България. Та баба ми е родена точно между двете войни и познаваше мизерията на войната. За нея социализмът бе повече от спасение от немотията. Това нямане ги бе превърнало във вещолюбители. Ценна бе всяка малка джвъчка и чашка, всяка дреха или каквато и да била придобивка. Сигурно и затова до ден днешен ни предлага съвсем новият комплект чаши, който от 20 години(!!) стои в кутията. Това е и един друг феномен – да пазим вещите за нови. Сякаш ще живеем пет живота и този си е един вид подготвителен. Ние сякаш вече сме се избавили от това. Обличаме новите си дрехи, както се пееше в онази песен и живеем за мига. Но вещите продължават да ни заобикалят и най-вече – да зависим от тях. И въпреки че зависим от тях, ние неминуемо ги приемаме за даденост. Не ми ли вярвате? Оставете GSM-а вкъщи и се разходете един ден. Ще видите – все едно са ви отрязали лявата ръка без да ви кажат. По същият начин приемаме и изобилието в БИЛЛА. И щастливо сме забравили опашките. Аз не помня тези опашки, а едни други – през зимата на 1989, когато хлябът беше скочил безбожно, а татко с дни чакаше за гас на Ладата. Тогава вече наистина нямаше. А тези соц. Опашките никой не можа да ми обясни. Четох и анализите в капитал за икономическият колапс на социализма, и социологически анализи. Но обяснение как една държава, която произвежда ужасно много и разнообразни стоки и изпълнява планът за петилетката за четири години( как се забаравя абсурдността на призива «Хайде всички заедно пет за четири» - винаги ми е звучал като – хайде да си свършим работата през пръсти), може да остави гражданите се с празни магазини и с липса на елементарни стоки. Възможно ли е да си толкова щедър, че да изнасяш всичко и да оставиш съвсем малко на своите граждани. Това винаги ме е изумявало. Сякаш днес ние, за да няма режим на тока в Албания сами да преминем към такъв. Абсолютно безумие. Но е възможно. Мисля си, коментирам с хора живели в това време и не мога да се начудя – как може да се съчетаят от една страна рационални решения с безумни глупости, от друга. И за да го обобщя най-точно – ще използвам думите на авторката от вторият разказ – «Невероятно е как живеехме в абсурда и го съзнавахме, изправени бяхме пред абсурдни проблеми и реагирахме абсурдно....». Нека загърбим абсурда като го опознаем, анализираме, изследваме и по този начин превърнем в история. Защото както един велик режисьор«Нека си спомняме историята, за да нямаме нещастието да я повторим».

Не губете сили.....

Стената।Промените...Горе долу само това чуваме напоследък. Но реално не знаем. Определено не знаем колко не знаем...Хора та от моето поколение не се и интересуват. Стена. Падане. Промени. Криза и преход. Но какво е било преди. Какво е пороило тези промени и как са протекли те. Наскоро говорих с един западногерманец. Той нямаше идея какво точно е представлявал комунизмът и защо е пропаднал като идея. колко ли време трябва да отимине, за да може това да се включи в учебниците по история. И то не субективно представено и с негативна нотка, както има уклон у нас. А абсолютно безпристрасно представяне и анализиране на факти....Искам децата днес да учат тази история. Тя не може да се изтрие с гума. И не е достатъчно да съществува само в спомените на родителите ни. Защото дори там нещата са противоречиви. Едни я сравняваха с България между войните, другите с България след '89. И при двете сравнения позитивите на социализма надделяват. И все пак ние поне заедно сме преживели всичко.
Имам много приятели германци. И те не помнят разделението. не са били свидетели на стената и за тях германия съществува единствено във вида, в който изглежда днес. Но разделението в умовете на по-старото поколение, чувството за отделеност все още броди като призрак над Германия. Имаше дори един професор, който твърдеше, че идентичността на германците поради това е някак объркана. Че войната и годините в разделение е белязала националната им идентичност и тя не може да бъде същата онази идентичност от преди - основана на традиции, национална кухня и древна история...Незнам дали е вярно, но знам че не би ми се искало....Защо трябва да деля хората на източни или западни. Те просто са германци. И мисля че белезите на социализъм в източна германия, както и тук, а дори и в Полша могат само да ни обогатят. Това е едно знание, едни неизживени спомени, едни непознати марки, които само с факта, че са нещо друго, ни обогатяват. Може би не би било зле да го разберем преди да прикрием всички белези за социализма. В Полша, например, той е толкова осезаем и усещаш се в архитектурата, в университетските книжки или общежитията. Там хората просто продължават и нямат потребността да рушат старото за да градят ново - просто го приемат като част от историята и творят редом с него....Цялата разрушителност в нашето съзнание ме дразни. Нека просто го приемем и ще живеем много по-лесно и безболезнено....И ще спестим много време при съграждането на новото. Макар да говоря за архитектура в момента същата максима би мога да се каже и за социалната реформа....а и за какво ли още не. НЕ рушете, а просто съграждайте редом до старото. Добро или лошо то също е история. Не губете сили да го премахвате, а просто го оставете в ръцете на историята....

сряда, 4 ноември 2009 г.

Урок

Какво е да си доброволец? Каква ли пък е тази сила, която да кара млади хора да жертват свободно време и да правят нещо? Ами.......и аз не знам. Затова пиша това :))) Малко странно, но факт. Не че нещо - просто да си доброволец е усещане. Усещане за колектив, удовлетворение от свършената работа, комуникация, усъвършенстване.
Казват, че трудно се става лидер. трябвало да се родиш такъв или да се научиш да бъдеш। Но според мен и двете са валидни. Откъде знам ли?.....Ето това е отговорът. Освен многобройните приятели, щастието да изпълниш някаква кауза и вътрешното удовлетворение да помогнеш на някого има и още един изключително важен аспект - т.н. soft skills . Общуването е изкуство. Да привлечеш вниманието, да накараш другите да те чуят, да ви последват, да се обосновете правилно....Магии, дарби....ДА бе!!! Просто практика преплетена с опити, грешки и много наблюдение. И най-вече самоанализ... То май самоанализът е в основата на всичко. Дали е любов или урок по логика...ситуациите, в които сме поставени би трябвало да ни учат....но само ако имаме очи да видим урока.
Затова отворете очи, затворете уста и се вслушайте в урока। Кой урок? Ще видите....

петък, 5 юни 2009 г.

Малко еврооптимизъм

For Erasmus students, travellers, expatriates, Europe (with a capital E) is like a new skin, a state of mind - a future? For others, 'EU' is synonymous with misunderstandings, apathy, anger. It's total worth rings up to zero bore. It might be complicated, it may be limited, but the European Union actually affects us: be it regarding illegal internet downloads, milk or SMS prices, GMOs or university graduations. Three words if you're not voting in the European elections between 4 to 7 June 2009: bury, head, sand. Europe is worth the trip to the polls
Повече от това на: http://www.cafebabel.com/eng/
Най-накрая нещо смислено да бъде казано за европейските избори след два дни. много дълго време си казвах, че не ми пука - да, ще гласувам и до там се изчерпва моята заинтересованост. Но започнах да се уморявам да обяснявам на хората, че ЕС е повече от икономическа обвързаност. Това е свобода, която човек усеща, когато започне да пътува, когато започнеш да се забавляваш неповторимо в интернационална компания, когато междукултурният диалог е съвсем непомпозно представен в собствения ти файсбук профил. Затова бе и кампанията Y Vote. Защото ние трябва да сме свободомислещи оптимисти, които да си дават реална сметка за правата си в съюза.....А не да си казват - е то ние сме едни европейци.....Втора категория. На моменти си мисля, че наистина не осъзнаваме колко много сме спечелили, че живеем тук днес. Да - негативи има много, но и позитивите не отстъпват. Затова нека се нсладим на хубавият слънчев ден и отидем да гласуваме с чиста мисъл, оптимизъм и реална представа.....За светлото ни бъдеще, което включва Рим, Париж, Амстердам или.........където там си пожелаеш....

вторник, 21 април 2009 г.

YVote Budapest


Y Vote on Education - Budapest - The funniest home videos are here

Приходи ли ви се? Еми.....да хубаво беше. И аз бях там, и аз се забавлявах. Не научих точно какво ли аха правят в този Европейски парламент. Но вече знам, че младите хора трябва да гласуват! Дали срещу прегръдка, дали срещу балонче....
Остави ти тая работа. Да кажем тук - Будапеща е неописуем град. Романтичен, пълен с изненади и красиви унгарци. Зашушете си ушите, когато отивате и ще сте най-щастливите хора на света. Не за друго - просто езикът ви кара да се питате - на луната ли сте или в Китай :) Иначе с млади хора навсякъде е хубаво. Забавление, алкохол и лудории.....Под крилото на работата. ПЛанове, харти, лекции, AEGEE и бъдещите владетели на света. Приятно е да се забавляваш с такива хора. Някак вдъхновяващо е да усещаш подсъзнателно, че те не само знаят как да се забавляват, но и знаят какво искат и как да го постигнат. Млади хора с активна гражданска позиция, която казва: На нас не ни се играе на дребно. Ние сме европейци и искаме да се възползваме максимално от това.
А ако сте далеч пт предизборната тема - просто се радвайте на филмчето, замислете се доколко образованието е ценност във вашият живот начертайте новите си цели. първо с молив, а после - кой знае???
7 юни 2009 - България избира

петък, 17 април 2009 г.

Breathtaking

Има неща, които те карат да крещиш от кеф или да говориш бързо, почти със скоростта на светлината. Това не е такова. Напротив. Кара те да оцениш собтвената си тишина. Насладете му се.

събота, 14 март 2009 г.

Блещукай, блещукай малка звездичке

Както се досещате заглавието е превод на рефрена на една английска детска песничка - twinkle twinkle little star. Коя, обаче, от всички звездички ме е вдъхновила днес? Тази, която щастливите омъжени хора носят на ръката си. Или просто въпросът на коя ръка се носи венчалната хълка? Поводът е по момински забавен - един прекрасен господин :))(Еми полага ни се поне да гледаме, сега) И неговият пръстен, леко наподобяващ халка, носен на дясната ръка. И се замислих. Ляво, дясно.....Знам кое кое е, нищо че съм жена. И си казах на лявата се носи. Ама - защо пък да не проверя. Започнах да разпитвам приятели. Първо питах една германка - и тя гласува за дясната. Но като цяло теса католици и правят всичко на обратно (т.е. кръстят се в обратна посока и т.н.). После попитах най-добрата си приятелка, която е арменка. Тя също притеснена от двупосочното объркване се допита до всезнаещата "мама". Те също гласуваха за дясната, но също с пояснение, че се кръстят на обратно. Добре че е моето прагматично любопитство, за да се запозная с такива любопитни факти. С твърдоглавието на малкия принц продължих достойното за книга на Марко Семов изследване на нравите и обичаите на женените българи. Разпитах най-близките до мен женени - родителите ми. Те без да се заинтересуваха защо питам (чудо невиждано) безмълвно установиха, че и двамата не носят халката си, но по далечни спомени се носела на лявата. До тук 2:1. Но мачът продължава. Допитах се и до най-големият спец, който с последните 3 години ожени цяла североизточна и югозападна България - сестра ми. ТЯ обясняваше, че наското присъствала на разговор на една от младоженките, която обяснявала, че според традицията и годежният пръстен и халката заедно и едновременно се носят на безименният пръст на дясната ръка. Вече почти забравила откъде е тръгнало проучването попитах и един приятел в Скайп. Той, разбира се, не беше и помирисвал сватба, затова се допита до майка си. Тя вещо обсъдила с приятелка, но и те стигнали до извода, че е дясната. За нещастие, докато проучваше моята дилема изпусна началото на мача на Манчестър юн. с Ливъпрул. Та май това си е достатъчна жертва, за края на моето "проучване". Изводът - ако харесвате някой - питайте го дали е женен. Или отидете на църква и питайте свещеника.... :)) Е може да пропуснете нечистите си помисли към.... младият ерген. Все пак трябва да сме чисти в мислите и делата си, особено през пости :)
P.S. Сетих се, че това не е вървото "изследване", което провеждам. В едни други времена бях гледала "Сватбата на най-добрия ми приятел" ис е бях вдъхновила да измъчвам хората с въпроса "Как ядат пържени яйцата - бърнаки, на очи, по панагюрски, с праз....Реакциите бяха доста странни и определено допитването за венчалната халка беше по-лесно и приятно.

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Поглед в миналото

Случва ли ви се да погледнете в миналото и да видите нещо за първи път? На мен ми се случва понякога, особено когато чета някой стар текст от гимназията. Неосопоримо е, че тогава съм пишела по-добре, отколкото сега. Доста наивно и сладникаво, но красиво. Днес разчиствах спомените си. Не обичам да изхвърлям неща..Те имат стойност. Огромна. Емоционална. Но новото не обича миналото....Новите мебели и пространства ревнуват от спомените....И ги оставят на пътя. Точно поради такива причина разчиствах онзи шкаф с бумагите....който никога друг път не попада в графата "почистване". И попаднах на любовно есе. Дори незнам за кого е написано. Както Ваня Щерева беше написала - вече не е важно дали любовта е била измислена или имагинерна - тя е на хартията: Ето го и есето - писано преди години....за имагинерната любов, която покрива със захаросана глазура:
Здравей, любима моя тайничке!
Няма те от минути, а вече тъгата ме е обхванала изцяло. искам топлата ти прегръдка, искам дъждовните сълзи навън да отмерват ритмичното ни дишане. Искам грейналото слънце да преобразява света за нас - да живеем заедно в един по ново му красив и чист свят. Искам да усещам дъха ти до ухото си, докато четеш през рамото ми. Знаеш ли - винаги забравям да ти кажа, че обожавам да правиш това. Всъщност толкова много го мразя, но не и когато ти го правиш. Обичам да стоя по детски сгушена в прегръдките ти, докато четеш моите есета. прави ме неописуемо щастлива да лежим на пода, хванати ръка в ръка, за да слушаме ПИФ. Защо не си тук до мен? Защо не ме викаш от терасата да се запозная със смешния снежен човек с огромни обувки?
Знам, че трябва. Знам, че не може да сме всяка минута заедно, но това ме измъчва. Няма смисъл. Аз си седя тук, екипирана за решаване на задачи, и отново мисля само за теб. Помниш ли ак се запознахме, Помниш, разбира се! Толкова бе романтично...разноцветните светкавици, лепнещият студ, затворническата беседка...Сега ми изглежда смешно, но..."Бог пази лудите, пияните и влюбените". пък и нали сме си луди...Да се склрием под чадър на плажа...това вече бе шантава иедя...А сега ти събираш студ, аз оскъдна топлина. И когато отново ни събере съдбата като две неразделни части ще въстановим разчупената хармония. Слушам Слави, лепната на прозореца, за да почувствам дъжда, думите ми се набиват в съзнанието - "раздялата наистина е малка смърт...". Чувствам се мъртва. Не мога да покажа колкот те обичам и ...само се измъчвам, дали ти казах, че те обичам, преди да тръгнеш. Дали казах вълшебните думички 100 или 101 пъти. Заклинанието може и да не се сбъдне...А може би и ти в мимента гледаш залеза. Може би и ти оприличаваш слънчевата палитра на любимата ми прасковено-оранжева рокля. Може би...
Стига толкова минало. Усмивки и плюсчета за положителни мисли :)
Powered By Blogger