петък, 18 януари 2008 г.

За една изкълчена любов

Лед. Вървя плахо. Бум. Пльос (най вероятно). На земята съм. Но не защото някое гадже ме е свалило. Просто се изтърсвам през зимата. А ръката още ме боли. Изкълчена била каза един смешко с престилка на доктор. "Ще ти мине". Мда супер. Един ден ще играя волейбол върху горещия пясък. Но ръката ме боли сега. Както и обичливия ми орган - дали наистина е сърцето - няма да разберем никога. И на него му е все тая, че един ден може тормозителя му да каже " Съжалявам. Знам колко те нараних." Искам тук и сега. Но нещата не стават така. Те стават, когато не са ти нужни, когато ще можеш да минеш и без тях.
Омръзна ми да ми казват, че времето лекува. Не го вярвам. Ръката ме боли все повече, а сънищата за отминалите мигове се наместват винаги, когато затворя очи. А и този страх. искаха да ме водят на пързалка. Но толкова много лед. А ръката ми е още слаба и ако я натоваря боли. Как да отида като знам как става. Точно за един миг. И той те изключва от живота си. Ей така - без предупреждение, точно когато не очакваш. Ледът е студен и твърд. Да. На него не му пука. Той просто е там и чака следващата....за да и разбие сърцето. Или да и изкълчи ръката....

сряда, 2 януари 2008 г.

Подаръците - какво са всъщност те

В какво се е превърнала традицията да се разменят подаръци на Коледа ще стане въпрос. Тук и Сега. Повод - отминалата Коледа. Семеен уют с трапеза. Цялата рода заедно със старите ми баба и дядо. Нетърпеливата ми поотраснала сестра като тригодишно дете иска да отвори подаръците преди 12. не че не знае какви са. Собственоустно си е поръчала всичките си подаръци. Въпроса е вече да ги има. Едвам удържаме фронта до 10. С малко сълзи и една пропусната вдъхновяваща реч. Празници. Винаги трябва да има сълзи. Отваряме подаръците един по един. Какво е това пита баба ми на първия. GSM. До тук обяснението е лесно. Подарък номер 2. А това какво е? USB. А сега де.... След като преди време кратко точно и ясно обясних на същата тази баба, че интернет представлява свързани с кабел компютри, които си обменят информация, бях обявена за почетния преводач на семейството от модерен на бабешки език. От не-български на старо-български. И за въпросното USB подхождам по познатия начин. Обяснението : ами за пренасяне на информация от един компютър на друг. Горе долу съм разбрана. Подарък номер 3: Handsfree. Това какво е? Ами за татко като кара да може да говори по телефона без да го държи. Той нали много кара.....Подарък номер 4: mp4 player. А това какво е? Ами пак от компютъра слагам музика и слушам. "А както уокмен" Да, почти. Само дето музиката я слагам от компютър. СПирам до тук с нашата техноколеда. Бойкот!
Някога много отдавна ме бяха учили, че подаръкът е нщо ценно, с което ти е много трудно да се разделиш, но като го дадеш на друг човек, показваш, че обичаш човека повече. В живота си съм рпавила няколко такива подаръци. Но определено не ъсм съжалявала след това. За какво говори, обаче, нашата техно коледа? преобръщане на ценностите, на традициите, на езика дори. Може би! И все пак ако се замислим може би не е невъзможно да изградим прекъснатите мостове между стария и новия свят/език/традиционализъм. Аз поне ще опитам.

вторник, 1 януари 2008 г.

За старата година с любов

Старата година си отиде. Почти както си отиде старата любов. Само че по-безболезнено. И отново сме на прага - познатия стар праг пред който изричаме редица обещания. Четем хороскопи, а нещо в стомаха ни пърха при мисълта за новото начало, което носи нови емоции. Краката ми са омекнали от снощния купон , но все пак успявам да променя физиономията на къщата си. С малко въображение! Ето- ново начало. Искам това - новото - да ми донесе толкова много неща. Малки неща. Човешки неща. Дори понякога ме е страх да ги изрека на глас, защото почти никога не се случват. И докато чакам да се случат се усмихвам. И правя други безброй неща. Няма друго спасение. Поне за мен....няма. Трябва нещо да се случва защото няма по-тъжна равносметка от "Годината мина толкова бързо, че нищо не успя да ми се случи". На мен пък се случи. В същата тази бързо минала година. И знам, че случилото се никога няма да се повтори. То никога не се повтаря. Дори и да искаме. И това му е хубавото. Че стоя на прага и знам, че ме очакват още толкова, а дори и още един дни, в които нещо ще ми се случи. Хубаво/лошо....то минава и те прави човек. От плът, кръв и емоции. Богат човек. С хиляди истории, които да разказваш на маса. И още толкова, които да премълчиш на маса. Това му е хубавото да бъдеш човек. Точно затова е приятно да започнеш наново - по стария начин и не съвсем.