За старата година с любов

Старата година си отиде. Почти както си отиде старата любов. Само че по-безболезнено. И отново сме на прага - познатия стар праг пред който изричаме редица обещания. Четем хороскопи, а нещо в стомаха ни пърха при мисълта за новото начало, което носи нови емоции. Краката ми са омекнали от снощния купон , но все пак успявам да променя физиономията на къщата си. С малко въображение! Ето- ново начало. Искам това - новото - да ми донесе толкова много неща. Малки неща. Човешки неща. Дори понякога ме е страх да ги изрека на глас, защото почти никога не се случват. И докато чакам да се случат се усмихвам. И правя други безброй неща. Няма друго спасение. Поне за мен....няма. Трябва нещо да се случва защото няма по-тъжна равносметка от "Годината мина толкова бързо, че нищо не успя да ми се случи". На мен пък се случи. В същата тази бързо минала година. И знам, че случилото се никога няма да се повтори. То никога не се повтаря. Дори и да искаме. И това му е хубавото. Че стоя на прага и знам, че ме очакват още толкова, а дори и още един дни, в които нещо ще ми се случи. Хубаво/лошо....то минава и те прави човек. От плът, кръв и емоции. Богат човек. С хиляди истории, които да разказваш на маса. И още толкова, които да премълчиш на маса. Това му е хубавото да бъдеш човек. Точно затова е приятно да започнеш наново - по стария начин и не съвсем.