Стената।Промените...Горе долу само това чуваме напоследък. Но реално не знаем. Определено не знаем колко не знаем...Хора та от моето поколение не се и интересуват. Стена. Падане. Промени. Криза и преход. Но какво е било преди. Какво е пороило тези промени и как са протекли те. Наскоро говорих с един западногерманец. Той нямаше идея какво точно е представлявал комунизмът и защо е пропаднал като идея. колко ли време трябва да отимине, за да може това да се включи в учебниците по история. И то не субективно представено и с негативна нотка, както има уклон у нас. А абсолютно безпристрасно представяне и анализиране на факти....Искам децата днес да учат тази история. Тя не може да се изтрие с гума. И не е достатъчно да съществува само в спомените на родителите ни. Защото дори там нещата са противоречиви. Едни я сравняваха с България между войните, другите с България след '89. И при двете сравнения позитивите на социализма надделяват. И все пак ние поне заедно сме преживели всичко.
Имам много приятели германци. И те не помнят разделението. не са били свидетели на стената и за тях германия съществува единствено във вида, в който изглежда днес. Но разделението в умовете на по-старото поколение, чувството за отделеност все още броди като призрак над Германия. Имаше дори един професор, който твърдеше, че идентичността на германците поради това е някак объркана. Че войната и годините в разделение е белязала националната им идентичност и тя не може да бъде същата онази идентичност от преди - основана на традиции, национална кухня и древна история...Незнам дали е вярно, но знам че не би ми се искало....Защо трябва да деля хората на източни или западни. Те просто са германци. И мисля че белезите на социализъм в източна германия, както и тук, а дори и в Полша могат само да ни обогатят. Това е едно знание, едни неизживени спомени, едни непознати марки, които само с факта, че са нещо друго, ни обогатяват. Може би не би било зле да го разберем преди да прикрием всички белези за социализма. В Полша, например, той е толкова осезаем и усещаш се в архитектурата, в университетските книжки или общежитията. Там хората просто продължават и нямат потребността да рушат старото за да градят ново - просто го приемат като част от историята и творят редом с него....Цялата разрушителност в нашето съзнание ме дразни. Нека просто го приемем и ще живеем много по-лесно и безболезнено....И ще спестим много време при съграждането на новото. Макар да говоря за архитектура в момента същата максима би мога да се каже и за социалната реформа....а и за какво ли още не. НЕ рушете, а просто съграждайте редом до старото. Добро или лошо то също е история. Не губете сили да го премахвате, а просто го оставете в ръцете на историята....
Имам много приятели германци. И те не помнят разделението. не са били свидетели на стената и за тях германия съществува единствено във вида, в който изглежда днес. Но разделението в умовете на по-старото поколение, чувството за отделеност все още броди като призрак над Германия. Имаше дори един професор, който твърдеше, че идентичността на германците поради това е някак объркана. Че войната и годините в разделение е белязала националната им идентичност и тя не може да бъде същата онази идентичност от преди - основана на традиции, национална кухня и древна история...Незнам дали е вярно, но знам че не би ми се искало....Защо трябва да деля хората на източни или западни. Те просто са германци. И мисля че белезите на социализъм в източна германия, както и тук, а дори и в Полша могат само да ни обогатят. Това е едно знание, едни неизживени спомени, едни непознати марки, които само с факта, че са нещо друго, ни обогатяват. Може би не би било зле да го разберем преди да прикрием всички белези за социализма. В Полша, например, той е толкова осезаем и усещаш се в архитектурата, в университетските книжки или общежитията. Там хората просто продължават и нямат потребността да рушат старото за да градят ново - просто го приемат като част от историята и творят редом с него....Цялата разрушителност в нашето съзнание ме дразни. Нека просто го приемем и ще живеем много по-лесно и безболезнено....И ще спестим много време при съграждането на новото. Макар да говоря за архитектура в момента същата максима би мога да се каже и за социалната реформа....а и за какво ли още не. НЕ рушете, а просто съграждайте редом до старото. Добро или лошо то също е история. Не губете сили да го премахвате, а просто го оставете в ръцете на историята....
Няма коментари:
Публикуване на коментар