Лошата среща на големите очаквания и шантавата реалност

Много много неприятно. Имаш големи очаквания, които в повечето случаи не се сбъдват. И ти е криво. Дали гаджето ен ти е звъннало по телефона, искал си да ходиш на караоке или е нещо по-голямо. Важно е, че човек колкото и да се опитва винаги има очаквания. Или почти винаги. Странно животно са тези луди мисли. Уж само препускат през главата ти, а те карат да се съмняваш дали нещата са станали по план. Честно да си призная четох "Големите надежди" на Дикенс /отдавна беше или май не чак толкова/ и се надявах, че поне там ще намеря отговор. За съжаление освен въпроси друго не изрових. Продължавам да имам невъзможните очаквания, защото живея в невъзможен свят. Хората не се съобразяват с нищо освен себе си, самолетите продължават да прелитат.....а в съзнанието ми се набива Итън Хоук от едноименния филм/много добър филм между другото/, но дори той с престъпно увлекателната си брадичка не откри как да надмогне вътрешната борба между щастието от реалността и нещастието на фикцията. Разбира се печели мадамата, но аз как да спечеля нервите и страховете си....
Сещам се, че дори не можах да прочета последните 20 страници на "ПОлет над кукувиче гнездо". Пак заради ужасните очаквания. А те в случая са малко стряскащи. Казвам страх и почти го мисля, защото книгата е емблематична и би могла да убие всичкия детски ентусиазъм в скътания ми оптимизъм. СИгурно някой ден ще надмогна тегобните очаквания и ще разгърна книжката до края, но със сигурност няма да е днес. Докато има утре съм спокойна.