Днес си завърших курсовата по Народопсихология. Какъв кеф само. И се замислих колко приятно е да завършиш нещо, което си творил много дълго време и те е тормозило дори в просъницата ти. И колко тъжно е да се разделяш с книгите. Онези-готините, които си чел денонощно и заради които тялото ти се схваща в различни необикновени пози. Или поне се е схващало...Затваряш корицата и никога повече не влизаш в този свят. Обратен билет няма. Защото и да прочетеш книгата втори път светът няма да е толкова очарователен - просто няма да е нов. Пък и реалния свят има много много повече недостатъци от фикционалния независимо дали четеш реализма на Алиенде или преиначената действителност на Ричард Бах.
Наскоро започнах отново да излизам с един сатр приятел. и той ми каза, че не чете книги защото въображението му е толквоа силно, че не му позволява да се съсредоточва. Стана ми странно. Аз ли съм от старата гвардия на романтиците не можах да установя, но като хвана хубава книга аз забравям ума, дума, че и света наоколо...Но явно хора всякакви, а нрави още повече...така че бягам към свободата си защото вече нямам курсова по Народопсихология и мога да чета до насита...:) Смайл и четете книжки, за да се радвате на завръщанията
1 коментар:
Mittwoch, 24. Januar 2007. Уааааааа. Аз още не съм си довършил курсовата. И както вървят нещата, има да нощувам над компа. Лошо, Седларов, лошо.
А ти какво казваше за позите и романтиката?
Публикуване на коментар