Като в приказките

Били ли сте в приказка? Ама истинска. С дворците и обраслите със зеленина тераси. С езерото на гърба на замъка. Аз бях в един такъв замък. И, не, все още не съм се разхождала до Люксембург (предтои, предстои „), а просто запалих колата до Равадиново. Рава – какво? Р-А-ВАДИНОВО. До Созопол е, за по-скараните с георафията. Та това селце е приютило първия български приказен замък. Тъй като очаквам в България да не настъпи скоро приказно време, може би ще си остане и единствения. До него се стига трудно – пътя е достатъчно разбит, за да си представиш как са пътували прапрапра дедите ни с каруца. Но това си му е чар. Мисля че..... Иначе гледката, която се разкрива още от пътя си е с една дума казано – приказна. Кулите и арките – всичко си е като в декорите на ‘Братя Грим”. Влизаш и накъдето и да се обърнеш те чака нова приказка. В ляво столчетата на седемте джуджета, в дясно терасата, от която Василиса Прекрасна спуска безкрайните си коси. Черият лебед, плуващ в езерото, който напомня за нямата Елиза. Ако нямате и бегла идея за какво говоря ви връщам в детската градина, където най-голямия проблем е, че са ви сложили да стоите до момченце а най-важното задължение – да заспивате след приказката на мама. Хубаво е да се връщаш в детството, а когато то те привлича с толкова изпипани до всеки детайл места няма как да не се вдетениш. Дворецът за съжаление още не е завършен, а и още не е много сигурно дали наистина ще бъде хотел. Собственикът му се е отдал напълно и с радост разказва за него на всички посетители. За средствата няма да говоря, защото ....официалната и неофициалната версия както винаги не съвпадат. А и да не изпадаме в друга приказка – за Нострадин Ходжа.....Иначе в двореца всичко е ръчно прваено и е по специалните проекти на собственика. Като истински достоен дворец и този има параклис. Всички тези сгради съвсем скоро ще бъдат украсени с витражи......но ще почакаме засега. Може ли обаче дворец без статуя на входа. Не и ако сте в света на Фантагиро. Затова и тези крака съвсем скоро ще държат 2,5 метрова статуя. За да ви псореща....съвсем безплатно...или поне доското. Тук е и мястото на смешната история, която разделя четъртък и неделя.  Този замък бе видян в четвъртък. И нито ден по – рано. И то съвсем безплатно. Три дни по-късно вече пренасянето в приказките ви струваше 5 лева. Инфлацията съществува дори в света на приказките. Но може ли да ги виним. Ами ако трябва да ни пресъздадат и стария Джани Родари и неговия дъжд от бонбони......ще трябва повече от работливи друдждета.... 
Едно детинско послание, но не от БГ Радио.