Кога да кажем стига и винаги ли е възможно

Да кажеш "Не" като цяло не е едно от най-трудните неща. За "стига" си е почти същото. Даже Елена Йончева май си го беше казала в една реклама. ПОнякога, обаче се случва да не можеш....Просто да си безсилен. Днес ми се случи това - да ми кажат, че в телевизията само нося кафета и си губя времето...Каза го човек, който нито е постигнал достатъчно, за да ми го каже, нито дори знае какво работя. Въпросът, обаче, беше принципен. На 20 ли си ти не може да работиш нещо стойностно. Или на тази въпросна преподавателка може би и се иска да е така.
Унижавали са ме много пъти. Още повече случаи е имало, в които да стискам зъби от яд или дори да преглъщам сълзи от безсилие. НО така е в България. Това е днешната реалност, в която си безсилен да казваш каквото искаш и единствено ти е останало да вярваш в каквото искаш....ако имаш куража. Е, аз го имам. И до скоро усещах Факултета по журналистика и масова комуникация като доброто защитено място, където всички торят новопосаденото цвете. Но няма подобни оранжерийки, за съжаление. ДОри във Факултета. И въпреки желанието на други преподаватели - добрите, които ти споделят всякакви дребни свои тайни, които подхранват самочувствието ви, защото може би наистина има защо....До скоро си мислех, че всички са такива - по един или друг начин. Е, вече не са. Пропуснали са да я подложат явно на тест по човечност, когато са я приемали във факултета. Дано няма повече пропуски.........