Притегателна сила

Притегателната сила на чужбината. Дали е само любопитство. Или авантюристичен дух. Като човек който остава само 12 дни между две чужбински пътувания незнам дали мога да дам обективна оценка. Но разликата е, че аз имам билет за връщане. И мисля да го използвам. Какво ме порази. Един приятел, с който бяхме заедно в САЩ през отминалото лято, ми каза още тази зима - аз планирам да остана там.....отвъд. С мъка и неувереност му казах, че това е неговия път, ако реши да е така. Същото това момче днес случйно написа :
.....nemoga , lipsvat mi razbititte ulici , lipsvat mi namryshtenite prodavachi v magazinite , ne ponasqm da mi se izvinqqvat na vsqka krachka za vsichko a v syshttoto vreme shefyt mi da mi kazva dobra rabota i v sledvashtiq moment da mi kreshti za neznachitelni neshta ....nai mn mi lipsva vyzmojnostta da si hvana neshtata i da napusna , ako mojeh dosega da sym go napravil po ne 30 pyti
И това звучи почти толкова убедително, колкото допитването на двамата българи дали да заминат за САЩ със зелена карта (справка e-vestnik.com). Учудва ме какво ни привлича. винаги ме е удивлявало какво ни липсва. Всички говореха, че им липсва киселото мляко и сиренето. А аз и на двете не съм любител....но виж езика. На мен винаги ми е липсвал езика. Шегите. Словесните Каламбури. И макар с ентусиазъм да стягам багажа съм убедена, че ще се върна. Когато и както....Дори без да мога да обясня защо. Защото най-силните неща са необясними. Не можеш да кажеш защо обичаш или мразиш, защо искаш или не!!!!!!!!
Затова - до скоро!!!!