Омръзна ми

Милена имаше една песен..."Омръзна ми да светя като крушка/омръзна ми да ходя по въже". Май я разбирам и то мноооого добре. И на мен :) Казах пословичното стига от онази реклама...И ако не ме разбирате или не живеете в България или просто само съществувате в България последните годинки(рабирайте го както искате/или по-скоро ти, който го четеш:) Защо ли се заблуждавам, че сте много хаха/тази скоба трябваше да се затвори отдавна, но това между другото). Какво ли ми омръзна е логничния въпрос, който трябва да ви хрумва:) Ами писна ми да съм в лошо настроение и да гледам усмихнатите хора по улиците с тайна завист. Не ми беше никак приятно да се правя на не-плачеща в градския транспорт. И най-вече да слушам депресарски песни, които да си мисля, че ме характеризират отлично. Край. Усмивка. И цъфнали дръвчета...И ти почти извън мислите ми....Не ти бе глупи/четящи човеко/, а просто той....the bad guy. Вече танцувам с колегите дори в офиса, а Foxlifeпак дават изкукуреткалата Али Макбийл, която ме забавлява така. Значи можело....И то без философски анализи и пътувания към себе си. Или май въпреки тях....Както винаги. Или по-скоро не. Защото всеки миг е индивидуалност. Аз грабвам този затова...hasta luego...