Жонглиране с малко живот

Изкуството. Красиво, експресивно и немеркантилно. То ни разтърсва, вдъхновява и усмихва. Но понякога и ни ограбва. Често се е случвало да си мисля, че е някак ненужно или просто второстепенно. Гледах филм. Полски за разнообразие :) Тривиален, красив и любовен. Напомни ми много неща, които бях забравила. Пробуди сетива, които бях заровила дълбоко. Накара ме да поискам.......да танцувам, да пиша, да обичам, да летя, да се рея или просто да живея.
Със сигурност ви се е случвало - с филм или книга, с онази неизвестна постановка обратно в детството ви. И след това се чувстваш толкова жив и окрилен. Но и различен. Сякаш това ни аз не е за този свят.Или просто този свят забравя, че ние сме бири родени за да бъдем такива. Налага ни костюми на строгост и физиономии на сериозност. Точно в този момент, когато ни потисне Биг брадърското или просто се почувстваме като буква заключена сред скучен доклад......Намираме изкуството. Почти без да го търсим. То е зад ъгъла. Или в подлеза...на топло. Дори да не го разбираме имаме сетивата да почувстваме силата му. И то без да пита нахлува, разрушава, преобръща.
Ходили ли сте сами на кино? Чели ли сте книга, задъхвайки се преди края? А театралните пиеси, които ви карат да мислите, че сте единствени в залата...Всяко едно подобно преживяване идва с цел - да ни преобърне, да ни разтърси, да ни помогне, но и да ни обърка. Пренареждането вече е в територията на психологията. Това, което изкуството прави, е единствено да издуха праха от залежалата медна статуетка. Полирането до блясък зависи единствено от нас, нашето самоанализиране и вътрешният мир. Затова и изкуството не винаги достига до хората. Те просто не могат да разгадаят породените бури в душата. И си мислят, че това е поредният листопад. Затова нека поощряваме изкуството, но и да не прекаляваме с разтърсващата му природа. Защото свъртът е жесток и реалността дебне зад ъгъла. Щастлив е единствено добрият жонглор - между реалност и идеалност.