понеделник, 15 март 2010 г.

Цената

Гледах филм. Полски. И то прекрасен :) Едно от топ заглавията на София Филм Фест. Е, аз го гледах вкъщи, но това е дълга история. За какво ли пиша? За цената! цената да бъдеш различен. Цената да отстояваш принципите си дори, когато си тинейджър. Цената да оценяваш колко точно "готини" са готините и какво са жертвали, за да се възкачат на този лелеян пиадестал. Трудно е да се бориш сам. Със съзряването, с фалшивите кумири, със самотата и объркването. Може би защото всички сме го преживели - затова ме грабна тази история. Силна, прувеличена, фрапираща и истинска. Дотолкова, че ти се свива стомаха.
Вечното сравняване. И сблъсъкът на ценнтости. Почти като старата чанта пълна със спомение и новото лъскаво парче плат. всяка има своите достойнства. От нас зависи какво ще изберем. Но дали дрехите и подобните лъскави придобивки ни правят да се чувстваме лъскави самите ние. Кое ни кара да вдигаме високо глава? Ако и вие се питате това - гледайте "Момичетата от Мола"(Galerianki). Защото за пореден път режисьорката ни напомня, че Пошла далеч не е толкова далече от нас....пък било и по манталитет.

неделя, 7 март 2010 г.

КръговрЪт

Интересно е как се повтарят нещата. Не. Не става дума за дежа ву...Просто за кръговрата на настроенията. Отново е края на зимата. И отново е момент на пренареждане. Степенуване на приоритети, преформатиране на бъдещето...И вечното търсене. На себе си. На другите. На смисъл и правилен път. Защо ли лошото зимно време поражда подобни мисли. И как точно пролетното слънце ги отпъжда? Това са тайните на природата, които и да анализираме не ще успеем да променим или овладеем. Те се случват някак тихомълком и не са подвластни на външни фактори. Нещо като новогодишните равносметки. Винаги в последните часове на годината се питам какво ми е донесла тя....С какво са били изпълнени последните ми 365 дни и с колко съм се променила оттогава. И сякаш е нормално - след дълга сесия следва прочистване. Така и след много работа и напрегнати моменти се нуждаем от пренареждане. На мисли, чувства, амбиции и ориентири. Сякаш сега е момента да изровим компаса и да помечтаем за мириса на море. Да открием новият път в отражението му и да оставим емоцията да ни води..към безгрижието на лятото, оптимизма на пролетта или просто към бъдещето, което по подразбиране обещава да е по-добро. А ние по подразбиране си обещаваме да му вярваме.
Powered By Blogger