Успешен маркетинг

Казват, че ходенето по срещи било като отворен пазар. Всеки има възможности и трябва да прилагаш специална политика, за да те забележат. Продават се и стоки с по-лъскави етикети или просто по-добро качество. Марковите стоки също получават повече внимание. Звучи ли ви познато? Но тогава пазарът трябва да е разделен на микро и макро. Хората, занимаващи се с микроикономика, които доброволно се ограничават в границите на България, определено са поставени в по-лесна ситуация да се сдобият с продукт и да си го ползват вовеки....или поне докато не се счупи или овехтее. Вероятността преговорите да приключат със сделка са много по-големи, както и външните влияния са доста по-предвидливи. Макроикономистите, от своя страна, трябва да инвестират много повече, да отделят повече време и стратегически да подготвят бъдещите си срещи. Въпреки това "пазаруването" в една отбрана международна среда със сигурност осигурява безкрайно разнообразие от най-добри стоки. Кое, тогава, се цени повече на отворения пазар на срещите? Микро или макро уменията? А може би няма значение чрез какви средства са постигнати резултатите ако те са налице и страните, сключили сделка, са еднакво удовлетворени. Звучи доста логично, нали?